За скромните 21 години, в които се помещавам на този свят, съм бил свидетел, а и участник, на стотици интелектуално-осъдителни разговори на тема чалга. Основния извод, който родната интелигенция вади от тези дискусии е, че чалгата убива културата на българите и едва ли не превръща, иначе високоинтелигентните ни сънародници, в амеби с инстинкт за въртене на задници. Като цяло мога да вложа доза съгласие, че като слушаш просташка музика, ще се превърнеш в простак, но напоследък все повече се убеждавам, че причинно-следствената връзка е в обратен ред.
Хората като цяло са прости. Без оглед на музикалните предпочитания, разбиранията им за забавление и други подобни, както и без да се отчитат индивидуалностите. Както в Оруеловата 1984, така и в нашия свят, около 85% от хората са проли - "бедни", необразовани, живеят кофти и системата ги омайва с алкохол и други забавления, като разликата с Оруел е, че тук ги наричаме "средна класа". Макар да не живеем в крайностите на Оруел, нашият свят е първообраза на неговата Океания, нашата система е вдъхновението за неговия Ангсоц. Също като в 1984 надеждата е в пролите, но не в масите, а в индивидуалностите.
Общото с чалгата в България е фактът, че средно статистическия българин е прост. Масите в България търсят и мечтаят за прости и очевидни неща - пари, любов, красота, власт и заможност като цяло. Чалгата успява да възпее и опише тези мечти, чрез цинични текстове и клипове, които хващат окото на масовия човек и го вкарват в делириума на мечтите му. Чалготеките пък успяват да въведат мечтаещия български прол в един свят на богатство и заможност, където всичко е възможно и той е Господ. Там той мята салфетки, които взима за пари, превръща се в сексуален обект и успява да е господар на собствения си свят.
Подобна диагноза би могла да се даде на почти всяка субкултура, тъй като всички хора имат нуждата да са част от група. Когато са част от група, хората спират да са индивидуалности и се превръщат в маса. Тази маса споделя своите нужди и разбирания и се опитва да ги задоволи. Тук се намесва бизнеса, който успява да изолира масата, на която иска да въздейства, нарича я целева група и ѝ "продава". Пайнер продава чалга на чалгарите, HMSU продава тупцъ на тупцарите и т.н. Друга част от бизнеса не прави проблем за свирките в чалготеките, амфетите на dnb партитата и т.н.
В този ред на мисли има два варианта за онези 15% от хората, които се предполага, че запазват индивидуалността си. Единият е да се опитват да променят околните чрез действията си. Най-лесният начин е да създадат нова маса, която да има нови, по-възвишени нужди. По-трудният е да се опитат да променат съществуващите маси. Българските интелектуалци се опитват да направят второто, което е и пагубното.
Ужасяващо глупаво е да обвиняваме каквото и да било за липсата на интелект, култура или желание за развитие у масите, освен самите хора, които ги съставят. Недалновидно е да се опитваме да променим масите, без да им дадем някаква алтернатива. И точно тук се крие българският проблем. Ако на запад има добре развита алтернатива на Flo Rida и неговата Whistle, то у нас алтернативата е като опълченството по време на турското робство.
Успешен трансфер на интелигентните индивидуалности сред масите към нещо по-значимо ще се получи когато българският alternative стане реален и привлекателен. Естествено, дори тогава ще има хора, които просто ще искат да въртят задници, но това е неизбежно. Важното е да не губим останалите 15% и ако има начин да ги направим повече. А това няма да стане с хейтърски анти-чалга статии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар