За този концерт мечтая от години. Докато Citizen Erased кънти в слушалките и си представям сцената и публиката. Или докато плаша котката си с фалцетните ми опити за Supermassive Black Hole. И достатъчно често без някакъв конкретен повод. Просто затварям очи, чувам музиката в главата си и си го представям. Точно толкова най-любима група е Muse за мен.
След всичките години, с доза късмет и малко перипетии, преди две седмици мечтата ми се сбъдна. До последния момент се вълнувах като малко дете от мисълта, че ще преживея Muse по дяволите, но в същото време се страхувах, че всичко ще е ужасно и очакванията ми ще са разбити. Пълни глупости.
Светлините угаснаха, хората се разкрещяха и започна интрото на The 2nd Law: Unsustainable. После всичко светна, тримата изкочиха на сцената и магията започна. Звукът, сцената, сценичното поведение, свиренето... Всичко беше перфектно. Всеки тон, всяка извивка в гласа, всичко. После имаше Hysteria, след това свалиха пирамидата, дойде Panic Station и хората откачаха и пяха.
Бях убеден, че ще рева от кеф на този концерт. Не можах. През цялото време бях способен само да пея, скачам и да се усмихвам. На мустака на Крис, на перфектното изпълнение, на убийственото шоу. После Матю беше между сцената и загражденията, аз го пипнах и прекалено малко след това всичко свърши. Сигурно звуча като екзалтиран и заслепен фен (какъвто вероятно съм), но това е първата група, в чието изпълнение не успях да открия нито една грешка, нито нещо излишно, дори из клипчетата в YouTube, които гледам от концерта насам.
Минаха две седмици и още в главата ми са само Muse. Не се наемам да кажа дали е заради титаничния концерт или просто, защото съм свикнал. За момента знам, че лятото е скоро и ще ги гледам отново. И смятам, че това е най-добрата група на живо, която съм гледал и която съществува в момента. И котката ми ще продължи да се плаши, и мечтите продължават.
Няма коментари:
Публикуване на коментар