Писания на soregashi, circa 2010

от soregashi на 04 Май 2010 22:41

Дупки

Всички сме затъвали във всякакви дупчици и кратери от всякакви видове и размери, прикрити по всякакви интересни, опасни и направо забавни начини. Но погледнато извън националното разбиране за асфалтова дупка, причиняваща предимно щети по безценните ни автомобили, понякога попадането в дупка може да донесе и доста приятни емоции, усещания и събития.

Това, например, се случва на всеизвестната и обичана Алиса. Тя попада в Страната на Чудесата подмамена от бял заек, който я отвежда до дупка в земята. Скокът в тази дупка и разкрива цял нов, вълшебен свят изпълнен с интересни събития, персонажи и поуки, които ще са полезни за младата дама. Макар и в реалния свят да не можем да срещнем Лудия Шапкар и да пийнем по чай с него, пак има вероятност някоя дупка да ни свърже с нови приятели.

В гимназията доста често ми се случваше класът ми да има "дупки" в програмата, които дружно изпълвахме с групови дейности, които, макар и свързани с консумацията на никотин и кофеин, успяха да направят класът ми доста по-сплотен, макар и един вид по принуда. Резултатът е, че и до момента консумирам споменатите продукти с някои от тези хора, с които съм и добър приятел.

Все пак в хората е заложен един страх от дупките, който е породен, както от неизвестността какво се крие в дъното й, така и от неизвестността дали въобще има дъно. Особена проява на страха от неизвестното са отзивите на доста хора около пускането на Големият Адронен Колайдер - най-големият ускорител на частици създаван някога. Има притеснения, че сблъсъка на частици с подобна скорост и енергия би могъл да доведе до отварянето на черна дупка насред китна Швейцария, което би довело до катаклизъм с невероятни размери. Но значи ли това, че трябва човечеството да спре пътя си към евентуални научни разкрития, които биха разкрили изключително много за Вселената и всичко около нас? Не би трябвало. Ако човечеството нямаше смелостта да поема риск сигурно още щяхме да сме на етап от развитие, в който живеем в пещери и се разхождаме по пребрадки.

Дори всемогъщият Бойко Борисов има доста неприятно голяма дупка пред себе си, която му усложнява иначе спокойния живот. Въпреки подкреплението на г-н Дянков, дупката в националния бюджет, освен, че не намалява, дори се увеличава. Резултата е напрежение сред народа, недоверие в управляващите и политически "катаклизми". Не по-малък (и всяващ ужас у българина) е проблема с дупките по пътищата ни. Всеки се е борил с трафика в България по един или друг начин. И на всеки са му се изпречвали безброй дупки, довели до набор от не особено приятни събития - изкълчен глезен, счупено окачване, изръбени задни части или обелен нос в зависимост от метода на придвижване и възрастта на потърпевшия. Но пък не всеки е бил глобяван, за това че е попадал в дупка. За разлика от станал известен шофьор, който разбива колата си след среща с дупка и бива глобен за възпрепиятстване на нормалното движение. Не че не трябва да се следи за подобни случаи, но кой ще глоби дупката? А кой ще глоби деморализирания полицай, който е наясно и с премеждията на шофьорите и с приключенията с дупки? Да, точно така, никой. Но ние сме свикнали с етичните дупки в обществото, които са едни от най-сериозните и имащи нужда от бързо и качествено запълване. Тогава може и народа да реши да поработи над запълването на дупките по пътищата, "дупките" в учебните програми и всички други дупки с отрицателен характер, които тормозят хората, които от своя страна бездействат.

Въпреки редките положителни прояви на дупките, те са жизнено небходимо явление за повечето живи същества. Чрез различни дупки се храним, размножаваме, раждаме. И въпреки това човек изпитва вроден страх от дупки, който смятам за неоснователен. Да, всеки живот завършва и най-скъпото ни - тялото ни - отива в дупка в земята. Но нали християнството учи, че праведните души отиват в рая, а неправедните в ада? Това значи ли, че страхът от двуметровата дупка е неосъзнат повик на съвестта на вярващите хора? По-скоро не, защото всяко живо същество се бори за живота си, дори и богомолката, която въпреки името си е доста далеч от всичко религиозно.

Но пък какво би бил конецът без дупката в иглата? Просто играчка за някоя палава котка. Въпреки че краят на всеки е в дупка, понякога дупките дават и начало. Дали ще е на новата ми прекрасна тениска или красивите пердета на комшиите, всичко започва с вдяването на конеца в иглата. Резултатите може да са плачевни, но може и да са шедьоври. Също като с музиката. Ако попадне в подходящите ръце резултатите са прекрасни, иначе... просто зловещи. В този ред на мисли какво би бил Моцарт без дупките създаващи акустиката на цикулгите и много други инструменти - най-вероятно нищо. Същото се отнася и за повечето съвременни музиканти. Барабан без дупка е тих като котенце (без кълбо прежда), аудио колона без дупка би се разпаднала скоропостижно, а свиренето на китара без дупки е като използването на такава без струни. Но ако въпросните дупки по инструментите се направят без съответните изчисления и спазвания на правила резултата ще точно толкова плачевен колкото и без дупките.

Което води до мисълта, че както с повечето неща и с дупките не е хубаво да се прекалява. Прекалено широка дупка ще остави пирона да падне в комплект с невероятната нова картина. Както Алиса се чуди преди да последва белият заек, така и екипът учени прави тестове на голямата си нова джаджа, така и трябва да е, защото когато дупките излезнат извън контрол се получават трапове, ями и кратери, които водят до безумни санкции и неприятни емоции. Дори когато прекалим с употребата на дупките си, си докарваме неприятни усещания. Затова призовавам всички - използвайте дупките с особено внимание и любов, а при нужда ги запълвайте.

___________________
Този текст е писан през 2010, като част от подготовката ми за кандидат-студентските изпити, с които бях приет да уча Книгоиздване в СУ. Оставил съм го в оригиналния му вид, тъй като наистина се забавлявах, когато го намерих.