Move ON

Пролет пукна и палатката реве в гардероба, докато раницата се опитва да се самообеси, заради събралия се зимен прахоляк. Палецът се вълнува и само очаква да бъде опънат в опит да спре някоя кола. Всичко това вследствие на гореспоменатата пукнала пролет, пекналото слънце и зова на пътя, който ти шепне да се махнеш.

Да се отдадеш на онези безкрайно хубави 2-3 дни от седмицата, в които откриваш някое ново място, където има нови хора и със сигурност получаваш нови преживявания. Същите тези 2-3 дни, които ти пълнят главата със свежи мисли и идеи и те зареждат с енергия и позитивизъм поне за няколко дни. И съвсем не казвам нищо лошо против града и дома ми - обичам ги, харесвам престоя си тук, но нищо не носи по-голямо удоволствие от смяната на обстановката.

И нямам предвид смяна на София със Созопол (примерно), където ще видиш горе-долу същите бетонирани неща, същите хора, които се разхождат по подобни улици и извършват същите действия. Говоря за онези забивания на някой див плаж, в някоя отдалечена хижа или в забутано селце, където да се настаниш в плевнята на някоя баба. Или пък впускането в екшъна на някой непознат огромен град, в който животът кипи по коренно различен начин, забавлението те изненадва с дребни неща, а самият град те впечатлява с дребните си удобства или неудобства.

Онези пътувания, които те затрупват с чисто нова информация за света, за която дори човек дори не подозира и която го кара да научи интересни новости и за самия себе си. Всъщност онези пътувания, в края на които просто искаш да се прибереш вкъщи, да си купиш кафе от познатия магазин, да се опънеш на твоят си диван. Онези пътувания след които се връщаш вкъщи и забелязваш някакви неща от града и дома си, за които не си подозирал.

За съжаление толкова много хора не зацепват, че едно просто пътуване може да ги накара да освежат мислите си и да се почувстват по-живи. Онези хора, които си седят вкъщи, мръдват до парка в събота и зациклят в омъгьосания кръг от места и действия, които биха затъпили и най-свежия човек.

Същите тези глупаци включват най-уплашения си поглед когато разберат, че пътуваш на стоп. После ти обясняват, че задължително ще те убият някой ден. После пък с погнуса разясняват за буболечките в родните гори и страшната мъка от спането на земята, след като са те обявили за луд, защото спиш в палатка. 

Тази седмица планирам да открия сезона на палатките. И съвсем не ми дреме каква буболечка ще ме сръфа, докато се ръмбя в жалкото си чувалче, нито пък на какво ще воня когато се прибера след 4 дни в гората (140% съм убеден, че ще е на по-хубаво отколкото влака, с който ще се прибера). Важното е, че на сутринта след прибирането ще погледна Витоша през прозореца си и в главата ми ще се появи още един епизод от планината. Докато глупаците дори не биха погледнали натам.