Media masters 2012 - чиниената версия

Снимка от

На 5 април в Сердика Център се проведе поредното издание на MTel Media Masters 2012. За първи път присъствах на
събитието, но това не беше единственото ми сефте за вечерта - също за първи път в живота си, се превърнах в нещо като келнер или сервитьор.

Детски спомени

Още като доста малък имах интерес към професията на сервитьорите, който така и не си отиде, дори след като разбрах, че локумените ми пръсти съвсем не предполагат да се занимавам с подобни дейности. С времето интересът ми заби във философски разсъждения за броят минути, които ще са ми необходими, за да изрека първата си псувня към клиент. В крайна сметка преди известно време ми се отвори възможност да се пробвам в тази тайнствена сфера, при това само за една вечер.

Уговорката

Няколко дни след като приключи кариерата ми в Saatchi, един колега от университета изскочи с офертата да изкараме по 30-ина лв., като сервираме 10-ина чинии с ядене на някакво събитие. Седмица по-късно се бяхме уточнили, че на 5 април в 16ч. трябва да сме на горния паркинг на Сердика, за да ни дадат униформи и инструкции. Речено-сторено - закъсняхме само с 20 мин.

С ризка и връзка

Към 16:40 от вътрешността на сградата изскочи един тип, който ни събщи, че сме приключилк с пушенето и е време за преобличане. Няколко минути по-късно около 60 младежа се редяхме за риза, вратовръзка и престилка, които трябваше да окомплектоваме с черните си панталони и обувки. След като приключихме тази дейност и сложихме по едни найлонови калцуни на краката си, се озовахме в залата, където всъщност се случи самото събитие. Калцуните, за да не цапаме пода преди да дойдат гостите.

Армия от чакащи

След като част от нас подредиха малко камъчета и свещи, се започна едно чакане. Около час изпълнен с тъпи шеги, киселеене около вратовръзките и новата Angry Birds Space. Тъкмо когато отекчението почти ни разказа играта, отнякъде пак се появи онзи тип, който се оказа шефчето, и за няколко минути ни раздели на двойки, като всяка двойка отговаряше за по една маса. Това еше моментът, в който разбрах, че и тази структура си има ветерани и редовни работници - нещо, което ме впечатли.

След разделението се подредихме до масите си и изслушахме инструкциите за начина на сервиране и отсервиране на манджите. Накратко - не ходиш празен, спазваш маршрут, гледаш да си бърз и се координираш с партньора си, за наливането на напитките. Последваха две "сухи" тренировки, кратко разяснение за менюто и бърз урок за чашите и вината. Всичко това, само за да стигнем до още един отегчителен час на безумно чакане, като поне този път можехме да пушим.

Добре дошли

Реално дейностите по време на самото събитие не се отличаваха с нещо особено впечатляващо - внасяш и изнасяш чинии под строй, като докато си в залата се забавляваш колко незабележим си за всички познати и непознати наоколо. За себе си установих, че съм далеч по-координиран в ръцете от очакваното и не успях да строша нищо. Само настъпих един господин.

В крайна сметка това преживяване беше адски интересно, не само, защото разбрах, че определено не искам да съм сервитьор. За първи път в живота си установих колко организация и усилия изискват тези събития, а и определено промених отношението си към всички, които се занимават с тях. Освен това установих, че всички сме незабелязващи сноби, когато си седим на масите.