Кино в четвъртък: Into The Wild

Има филми, които са тежки, потни и лепкави. Те са трудносмилаеми и те карат да мислиш много, за да стигнеш до същността им. Тези филми имат за цел да отворят вратичката на въпросите, които да изпълнят главата на зрителя и да не го оатавят да спи. Тези филми са наистина добри.

Into The Wild е коренно различен тип филм. Той е от онези заглавия, които те хващат за ръката, включват емоционалния бутон и буквално изстрелват нанякъде. От онези филми, които до последната минута са като гореспоменатите филми, но точно накрая просто ти разказват играта и убиват въпросите. На тяхно място удобно се намества едно незаменимо прозрение.

Into The Wild е от онези филми, които те карат да се усмихваш през сълзи. Докато Еди Ведър шепне поезията си, а главният герои отново не намира себе си. Докато същият той успява да покаже простички неща от живота на околните. Докато сякаш си в екрана и усещаш вълните и залеза. Споменах ли за китарата на Еди?

Into Тhe Wild е адски прост филм. Той не повдига въпроси, не е наръчник за духовно извисяване, нито пък сложната история на една откачалка. И в същото време е точно това. Но последната му минута просто изстрелва куршум на точното място. Точно така че да не станеш от стола и да си кажеш "Ебаси филма".

И не, тук няма нищо библейско - просто историята на един човек, който има нужда да открие света и себе си. Но открива една елементарна истина, която сякаш убягва на всички ни, точно както и на самия него.

Технически погледнато режисьор е Шон Пен, в главната роля е Emile Hirsch, а филма е от 2007. За капак музиката е от Eddie Vedder, а оператор е Eric Gautier. Оценката ми е 10/10. Това само, за да не останат незабелязани цифричките. Приятно гледане и си изключете прагматизма.