Мобилна еволюция

Мартин Купър от Motorola провежда първия
 разговор от аналогов мобилен телефон

Преди около 150 години Александър Бел, съвсем успешно, провежда първия телефонен разговор, с който се поставя тенденцията за тъпи разговори по телефона - “Г-н Уотсън, елате тук. Искам да ви видя”. През 1946 г. пък стартира първата мрежа, която позволява на хората да водят тъпи разговори и мобилно. Нищо, че мобилното се е изразявало в огромни устройства, които са ставали само за слагане в автомобили.

Към края на 70-те години на XX в. екип на Motorola разработва технологията, която позволява да се появят първите наистина мобилни телефони - способни да влязат в по-голям джоб и със скромната маса от около кило. Това свиване в размерите е възможно заради усъвършенствания стандарт на мрежите. Без да навлизам в технически подробности (Уикипедиа има за тази работа) минавам към началото на 90-те когато технологията на клетъчните мрежи се развива до цифрова, благодарение на разни финландски господа.

Те пускат в употреба стандарта GSM, като мрежите използващи този стандарт се водят от 2-ро поколение или така популярното 2G. Благодарение на този стандарт и развитието му, мобилните телефони стават по-малки и вече освен тъпи разговори, хората имат възможност да пишат и тъпи SMS-и. Преди GSM най-забавната дейност, освен говоренето на глупости, която е била възможна с мобилен телефон е била мятането му по невинни минувачи, примерно. В развитието на GSM се появяват и стандартите за пренос на данни EDGE и GPRS, благодарение на които и до днес точим интернет от телефоните си, докато пестим батерия.

С течение на времето употребата на мобилни телефони се увеличава многократно,а и развитието на производството им води до появата на смартфоните. Благодарение на тези два фактора мрежите започват да сдават багажа и да се нуждаят от по-голям капацитет, за да обслужат всички клиенти. Освен това същите тези лакоми клиенти изискват все по-бърза интернет връзка от мобилните си устройства, които, особено в последните години, далеч не се изчерпват със смартфони. Всички тези фактори бутат технологиите към развитие, като в момента на дневен ред са 3G мрежите, които поддържат скорости на пренос на данни до 42Mb/s.

Само че и това не стига. Дори и в България да не сме усетили подобен проблем, например в САЩ има места, където е невъзможно да използваш интернет или да проведеш нормален разговор, без значение дали ще е тъп или не. Това е благодарение на бруталното натоварване, дори на 3G мрежите - все пак още милион души искат да си обновят статуса във Facebook. Затова в последните години се заговори за 4G и по-конкретно за стандарта LTE, който явно ще се използва за мобилните телефони. Този стандарт стигна и до България и благодарение на M-Tel имах възможността да изпробвам за какво става дума. Но за това другия път...