Може и да звучи клиширано, но е факт, че в управлението на една държава има две най-важни неща. Образование и здравоопазване. Причината е, че всяка държава има нужда от можещи и здрави хора, които да работят за нея. Очевидно не и България.
Поне това прозира от постоянните "усилия" на Министерството на образованието, което вместо да развива учебната система, само я зарива с глупости. Вижда се в цялата брутална, като количество и нужни за поддръжката ѝ усилия, бумащина, с която всеки учител трябва да се занимава. Също и в юридическата невъзможност, който и да е учител да въведе каквото и да е разчупване в програмата, без практически непостижимото разрешение от Министерството. Всъщност няма да се хабя, Капитал доста добре описа ситуацията по тази тема в последния си брой.
На фона на тези неоспорими факти, показващи една тромава система, неспособна да се развие, все пак неща се случват. Последното постижение е задължителното военно обучение за учениците в 9 и 10 клас, което министърът на отбраната Ангел Найденов обяви, че ще започне през декември. Плановете предвиждат и 90 часа военно обучение за жертвите на висшите учебни заведения.
Ще започна с факта, че това са по 3 часа седмично в една около 30-седмична академична година. Подобен хорариум няма нито една дисциплина, в която и да е специалност, на който и да е университет у нас. За сметка на това висшистите ще могат да развяват Калашници. Обучено.
Но всъщност по-големият ми шок се дължи някакви незначителни... неща. Министерството, което не може да отърве учителите от нито един от около 70-те хартиени документа, които трябва да поддържат, има ресурса и способността да уреди задължително военно обучение в училищата. Институциите, които не могат да осигурят модерни програми и преподаватели, които да подготвят кадри полезни за бизнеса, вместо просто висшисти с неизползваеми дипломи, могат да въведат 90-часово военно обучение.
Дори да не бях краен пацифист, който вярва, че човечеството няма нужда от военни неща (войски, оръжия, министерства, обучения), щях да си задам въпроси. Откъде идва ресурса за това обучение? Кому е нужно то? Каква е крайната му цел? Кога да очакваме ученическите манифестации пред махащия другар?
И най-важния. Кога най-накрая ще получим адекватно на времето и света, в които живеем образование? Отговорите са ни известни, но те са крайно незадоволителни и ясен сигнал за огромна нужда от промяна. Надявам се скоро това да достигне и главите на масите, които в момента залитат по обещания за високи заплати и пенсии. Но това, че надеждата умира последна, означава ли, че първо трябва да умре всичко останало?
________
Картинка: от
Няма коментари:
Публикуване на коментар