Интернет заплаха - епизод ACTA

В последната седмица онлайн пространството буквално се превърна в нещо като пчелен кошер, а поводът е поредният опит за зверско цензуриране на Интернет. За разлика от SOPA и PIPA, които бяха чисто американско произведение, новата заплаха – ACTA, е дело на международен колектив, като влиянието й би било унищожително за свободата на хората като цяло.

Що е то?

ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - Търговско споразумение за борба с фалшифицирането) е международно търговско споразумение, подписано от десетки страни, сред които и България. Базовата идея на ACTA е да прекрати създаването и разпространяването на фалшиви и пиратски стоки и съдържание, както за физически, така и за дигитални продукти и услуги, а основната му цел е да защитава авторските права на притежателите им. Позитивът тук е, че с ACTA биха се наложили единни международни стандарти за борбата с фалшификатите.

Къде е уловката?

Лошото в ACTA е, че в името на иначе добрата цел и идея, нарушава и меко казано потъпква основни принципи на демокрацията.Това си проличава най-ясно по фактa, че ACTA е документ, който се разработва и обсъжда от близо 4 години, но под абсолютна секретност. В Европарламента е имало гласувания за това да се даде гласност на проекта, които са били подкрепени от почти всички евродепутати, но въпреки това ACTA беше тайна допреди няколко дни.

Кой е крадецът?

Друг основен проблем в текстовете на ACTA е, че те са изключително неясни. След като активисти от цяла Европа нададоха глас срещу споразумението, ЕК публикува опровержения на митовете около ACTA. Те звучат правдоподобно, особено за човек без юридически познания, но когато прочетете опроверженията на опровержението (първа и втора част) отново стигате до извода, че всичко е логично. Това говори, че ACTA е недефиниран и юридически неиздържан документ, който може да се определи само като лош.

Къде няма проблем?

В българското медийно пространство се завъртяха заглавия и статии, в които основният проблем на авторите против ACTA е спирането на торентите. Реално обаче спирането на торентите би бил най-малкият проблем, дори на принципно пиратска страна като България. Далеч по-лош е фактът, че благодарение на текстовете в ACTA Интернет ще спре да бъде място, където можеш свободно и безнаказано да изразиш позицията си, да споделиш познанието си или да потърсиш информация и знание. Без да преувеличавам.

Какво да направим?

На първо време подпишете петицията срещу ACTA, която ще бъде пратена на Европарламента. После се присъединете към Facebook групата против ACTA, след това намерете събитието с протеста за вашия град (за София). И за финал, поне засега, излезте по площадите на 11 февруари, защото това засяга всички нас по теми много по-значими от торентите.

PS:

Гледайте този уикенд предаването Хрътките по ьТВ Action, където аз и още двама от организаторите на софийския протест изказваме притесненията си около ACTA.

PPS:

От няколко дни се опитвам да напиша изчерпателен текст за проблемите на ACTA, но това е сложна задача, поради неяснотата на текста и това, че нямам особено големи юридически познания. Въпреки това очаквайте по-подробно отбелязване на негативите, до които би могло да доведе евентуалното приемане на споразумението.