02 февруари 2012

Интернет заплаха - епизод ACTA


В последната седмица онлайн пространството буквално се превърна в нещо като пчелен кошер, а поводът е поредният опит за зверско цензуриране на Интернет. За разлика от SOPA и PIPA, които бяха чисто американско произведение, новата заплаха – ACTA, е дело на международен колектив, като влиянието й би било унищожително за свободата на хората като цяло.


Що е то?
ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - Търговско споразумение за борба с фалшифицирането) е международно търговско споразумение, подписано от десетки страни, сред които и България. Базовата идея на ACTA е да прекрати създаването и разпространяването на фалшиви и пиратски стоки и съдържание, както за физически, така и за дигитални продукти и услуги, а основната му цел е да защитава авторските права на притежателите им. Позитивът тук е, че с ACTA биха се наложили единни международни стандарти за борбата с фалшификатите.

Къде е уловката?
Лошото в ACTA е, че в името на иначе добрата цел и идея, нарушава и меко казано потъпква основни принципи на демокрацията.Това си проличава най-ясно по фактa, че ACTA е документ, който се разработва и обсъжда от близо 4 години, но под абсолютна секретност. В Европарламента е имало гласувания за това да се даде гласност на проекта, които са били подкрепени от почти всички евродепутати, но въпреки това ACTA беше тайна допреди няколко дни.

Кой е крадецът?
Друг основен проблем в текстовете на ACTA е, че те са изключително неясни. След като активисти от цяла Европа нададоха глас срещу споразумението, ЕК публикува опровержения на митовете около ACTA. Те звучат правдоподобно, особено за човек без юридически познания, но когато прочетете опроверженията на опровержението (първа и втора част) отново стигате до извода, че всичко е логично. Това говори, че ACTA е недефиниран и юридически неиздържан документ, който може да се определи само като лош.

Къде няма проблем?
В българското медийно пространство се завъртяха заглавия и статии, в които основният проблем на авторите против ACTA е спирането на торентите. Реално обаче спирането на торентите би бил най-малкият проблем, дори на принципно пиратска страна като България. Далеч по-лош е фактът, че благодарение на текстовете в ACTA Интернет ще спре да бъде място, където можеш свободно и безнаказано да изразиш позицията си, да споделиш познанието си или да потърсиш информация и знание. Без да преувеличавам.

Какво да направим?
На първо време подпишете петицията срещу ACTA, която ще бъде пратена на Европарламента. После се присъединете към Facebook групата против ACTA, след това намерете събитието с протеста за вашия град (за София). И за финал, поне засега, излезте по площадите на 11 февруари, защото това засяга всички нас по теми много по-значими от торентите.

PS:
Гледайте този уикенд предаването Хрътките по ьТВ Action, където аз и още двама от организаторите на софийския протест изказваме притесненията си около ACTA.

PPS:
От няколко дни се опитвам да напиша изчерпателен текст за проблемите на ACTA, но това е сложна задача, поради неяснотата на текста и това, че нямам особено големи юридически познания. Въпреки това очаквайте по-подробно отбелязване на негативите, до които би могло да доведе евентуалното приемане на споразумението.

2 коментара:

  1. ФАКТИ ОТНОСНО АСТА:

    1. Търговското споразумение АСТА е одобрено и подписано ТАЙНО от българското правителство на 26.01.2012г. Окончателният вариант на споразумението не е известен в публичното пространство!
    Правителствата, които подписват ACTА всъщност нямат никаква представа какво подписват. Всичко им се поднася под формата на безобидно споразумение. След ратифицирането от Европарламента, ако има несъответствия в споразумението и законите на страните, според Виенската конвенция, в сила влизат правилата на споразумението, които са определени по време на самото му създаване, но в случая точно те са пазени в тайна, като само една малка част от тях е публикувана (тази част, която се възприема най-добре и е най-безобидна). Те имат по-голяма сила от законите на държавите и автоматично влизат в действие. Това е неприятна изненада, при положение, че никоя страна не е имала възможността да се запознае със съдържанието на тези правила. Така държавите са поставени пред свършен факт.

    2. АСТА влиза в сила когато:
    2.1. Бъде ратифицирано от парламента на дадена държава, която го е подписала (към момента това в България не се е случило);
    2.2. Бъде одобрено от Европейския парламент и съответно се превърне в задължителна законова рамка за страните от ЕС (евентуално гласуване на споразумението в ЕП е планирано за юни 2012г.)
    2.3. Бъде ратифицирано от поне шест държави, които са го подписали съгласно член 40 и член 43 от АСТА (към момента това не се е случило, но може да бъде много бързо реализирано и е може би към момента най-голямата заплаха)
    2.4. АСТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОДИФИЦИРАНО ИЛИ ПРОМЕНЯНО ОТ Европейския парламент (от България също), тоест ЕП или трябва да го приеме в този вид или да го отхвърли.
    2.5. МЕЖДУНАРОДНИТЕ СПОГОДБИ ИМАТ ПО-ВИСОК ЮРИДИЧЕСКИ РАНГ ОТ НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО!

    3. ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ АСТА:
    3.1. ОГРАНИЧАВАНЕ ДОСТЪПА ДО ЕВТИНИ (ГЕНЕРИЧНИ) ЛЕКАРСТВА И ТЯХНАТА ПЪЛНА ЗАБРАНА (аспирин, аналгин, парацетамол и т.н.).
    3.2. ОГРАНИЧАВАНЕ ДОСТЪПА ДО ХРАНА В СВЕТОВЕН МАЩАБ благодарение на патентите върху генно-модифицираните семена.
    3.3. ОГРАНИЧАВАНЕ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ЛИЧНАТА СВОБОДА, СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯ В ИНТЕРНЕТ (и не само) В НАЙ-ШИРОК СМИСЪЛ В ПЪЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ С НАЦИОНАЛНИТЕ КОНСТИТУЦИИ;
    3.4. ПОСТОЯННО СЛЕДЕНЕ И КОНТРОЛ В ИНТЕРНЕТ (и не само) НА ВСИЧКО И ВСЕКИ;
    3.5. ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА ВИНОВЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО ЗА ВСЕКИ;
    3.6. ЦЯЛОСТНО ЗАОБИКАЛЯНЕ И НЕГЛИЖИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СЪДЕБНИ СИСТЕМИ И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА БАЗА ЗА ВИНОВНОСТ;

    4. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СПИРАНЕ НА АСТА
    4.1. НЕЗАБАВНО И КАТЕГОРИЧНО ОФИЦИАЛНО ОТТЕГЛЯНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТЪРГОВСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ АСТА СЪГЛАСНО член 41 от АСТА;
    4.2. И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОТХВЪРЛЯНЕ И ОТ Европейския парламент (евентуално през юни 2012г.)

    ОтговорИзтриване
  2. Интервю с г-н Vital Moreira (Group of the Progressive Alliance of Socialists and Democrats in the European Parliament) за ACTA: ЕП ще разгледа въпроса по прозрачен начин

    "Би ли могъл ЕС да промени съдържанието на АСТА?

    Тук става въпрос за международно споразумение и, следователно, се изисква одобрението на Парламента. Европейският парламент не може да промени текста на споразумението, той може само да каже "да" или "не". Това е всъщност практиката във всички демократични страни.

    Парламентът обаче може да реши да задържи даването на съгласие, тъй като няма крайни срокове за одобряване на международни споразумения.

    Тъй като това споразумение повдига правни въпроси, Парламентът може да поиска от Съда на ЕС да се произнесе по съвместимостта му с правото на ЕС. Това може да бъде направено чрез искане от страна на парламентарна комисия. Ако се поиска такава проверка, парламентарната процедура се прекъсва, докато съдът вземе решение.

    Няколко други комисии също ще изразят становища. Комисията по международна търговия е комисията, която отговаря за подготовката за позицията на Парламента, тъй като споразумението се отнася за международната търговия, но, както е обичайната практика в Парламента, други комисии също ще могат да изразят мнения, включително комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи."

    П.С. Дано цялата тази информация ти помогне! Обърни внимание на точки 2.3 и 2.4 - защото в момента с тях най-много се спекулира и манипулира, защото нито политиците, нито медиите говорят за тях - съответно и хората не знаят. Няма такова животно като приемаме АСТА с "резерви" и "симпатично мастило". Допитай се до юристи!

    и най-добрият анализ: http://www.webcafe.bg/id_838292527_SOPA_PIPA_ACTA

    ОтговорИзтриване