08 октомври 2015
#CommunityFirst или защо в социалките има смисъл
Днес е модерно да обвиняваме себе си и околните, че сме забили нос в смартфоните си, ровейки социалките, с което си скапваме животите. Не че това не може да е истина, но в най-общия случай социалките са просто един инструмент за комуникация, подобно на говоренето, докосването, юмручния бой и секса. Както можем да си говорим проникновени неща над чаша вино, така много от нас, признайте си най-накрая, говорят същите неща осветени от лилавото на Viber.
Още преди 5 години попаднах на животното наречено #twitterbloggerbeer, където се запознах с десетки приятни и непознати хора. С годините някои от тях ми станаха по-близки, други изчезнаха, с трети имаме работни взаимоотношения. Накратко - има някаква форма на Twitter общност, която работи и смятам, че носи позитиви на членовете си. Това за мен в общи линии осмисля всички часове изкарани в онази социална мрежа, въпреки че в ежедневието ми е по-важно, че се информирам за много неща, които ме интересуват и се забавлявам с избухванията на хаштагове и задълбочените спорове с аргументация в под 140 знака.
Миналата седмица най-накрая попаднах на Instameet - среща на хора, които използват Instagram, чиято цел е социализация и снимане. И тук се запознах с много приятни и непознати хора, с които също така споделяме едно хоби, заради което отнасяме не малко подигравки в ежедневието си. Истната обаче е, че за няколкото часа, в които бяхме заедно усетих същата магия, която #tbb продължава да има до днес.
Вероятно ще се намери някой психолог или социолог, който ще обясни научно и по-добре причините, но за мен нещата се свеждат до най-обичайното качество на човека - постоянната нужда от комуникация. Тя бива удовлетворена най-вече когато нещата, които искаме да споделим намерят разбиране и подкрепа в околните, което се случва най-лесно и естествено в общности. Затова и е адски удовлетворително, когато попаднеш в среда, в която ще те изчакат няколко минути, за да снимаш това празно стълбище, без ехидни усмивки.
Именно #tbb и #WWIM12_Sofia са две от най-силните ми доказателства, че социалните мрежи не са боклукът, за който ги изкарваме. Това са просто инструменти за комуникация, които обаче хората използват по начини, които не им влияят добре. Това не прави инструментите лоши (нито добри, впрочем), а по-скоро показва колко е слаб ангела на средностатистическия човек. Заради това призовавам да спрем с безсмисленото мърморене срещу социалните мрежи и да се концентрираме върху по-добра хигиена на използването им.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар