Sofia Music Week - THE BIG 4

В началото на декември моя милост установи с огромна доза шок, че едногодишния фестивал Sonisphere ще мине и през София. Бях абсолютно втрещен. Миналата година на него се изявяваха групи като Linkin Park, Metallica, Machine Head. Тогава дори не можех да си представя какво предстои.
Но нека си говорим за самия фестивал. Той се случи на 22 и 23-и юни на Националния Стадион. Тук ще обърна конкретно внимание на before партито и първият ден.

Както споменах и миналия път, в неделя бях спал няколко часа, но за сметка на това понеделника беше лек и вечерта към 21ч. успешно отлетях към Студентски Град, за да стигна до Строежа, където беше обявено официалното подгряващо парти за феста. На самото парти не се случи нищо особено интересно, освен това, че намачках доста хора на джаги, куфях като за на следващия ден, пих повече от предвиденото и останах да спя у Ася. Което доведе до малки проблеми на следващия ден, но те са незначителни.

The day that never comes дойде. Беше 22-ри юни. Стадиона беше готов да посрещне тълпата дошла да види Anthrax, Megadeth, Metallica и Slayer на живо. На една сцена. Групите, които сформират голямата четворка на американския thrash метъл (течение в метъла с характерен, бърз ритъм). Беше обявено, че концерта ще се излъчи в над 1000 кина, в над 30 страни на 5 континента! Така и стана. Да, концерт на 4 от най-големите метъл банди в София беше гледан от над 100 000 души в кината по света!

Но нека не се отклоняваме от разказа. Към 12:30, след спирка у дома за душ и снабдяване с билет се озовах в района на стадиона. Взех си гривна за около 40 сек. и се насочих към КПП1 където вече бяха няколко приятели. Час и половина по-късно ни пуснаха на стадиона и въпреки тичането не успях да хвана ограда, но пък бях втори ред точно в средата - точно като преди две години на Metallica, с разликата, че тогава влезнах насред сета на първите подгряващи.

Bastardolomey бяха първата група, която излезна на сцената на Sofia Rocks powered by SONISPHERE. Нуфри и компания се справиха повече от добре с нелеката задача да задоволят негативно настроените фенове. Доста стегнато свирене, подплатено с добро сценично поведение. Личеше си, че Нуфри не е за първи път на голяма сцена, нито че му е от скоро да се занимава с това. За незапознатите другата (и по-известна поне за мен) банда на Нуфри е Panican Whyasker. Момчетата свирят доста добър и надъхващ industrial мязащ на Static X. Определено ще се запозная по-подробно с тях някой ден.

Около половин час по-късно започна писането на история. Около 150 000 души - 40 - 50 000 на стадиона и 100ина хиляди в кината по света посрещнаха Anthrax на сцената. Групата е идвала веднъж в София, но не са изнесли концерт, защото по време на подгряващата група се разразила буря, която бутнала балкони в Надежда и нанесла доста щети из цяла София. Това е причината Беладона да спомене, че този път времето е с тях. Започнаха с култувата Caught in a Mosh, което доведе до сериозно раздвижване на предните редици и още по-серизно припяване на феновете. Последва още здрав траш... Madhouse, Antisocial, Indians. По време на последната дойде и отдаването на почит към Dio, който трябваше да е тук. В Indians чухме Heven and Hell и The Man on the Silver Mountain, вплетени в класиката и предизвикващи бурни овации от публиката. Видяхме и традиционното обикаляне на сцената с индианска украса на главата от Беладона. 40-минутния сет на Anthrax приключи с I am the Law и въпреки скандиранията на публиката, групата не се появи отново на сцената. Тя беше пълна с работници подготвящи сцената за Megadeth.

17:45 - огромен трансперант с обложката на Rust In Peace и първите рифове на Holy Wars наелектризират обстановката. Публиката откача (заедно с нея и аз :) ), а от небето започва да се сипе най-обилният дъжд, който можеше да ни сполети. Hangar 18 предизвиква небето още поевече и ситна градушка започва да ни бие по главите, което поне на мен ми подейства като най-силния стимулант да си откача главата. Megadeth не са ми любима група, но в този момент имах чувството, че по-голяма емоция няма как да ми се даде. Wake up Dead... "а сега нещо ново" - Headcrusher. Единственото парче от новия албум, което ни представиха Megadeth. Маратона продължава още около половин час. Никакви празни приказки, никакви усмивки, просто неспирна атака от thrash. Peace Sells... but who's buying скандира целия стадион, а след това Дейвчовците и компания се прибират. Тази вечер Megadeth бяха в страхотна форма. И двамата Дейв (Мъстейн и Елефсън) свирят като за последно, а Мъстейн едва се чува. Тук е и единствената ми забележка към звука. По време на Megadeth звука беше обидно тих, а Мъстейн се чуваше само когато публиката млъкнеше... няма нужда да обяснявам, че това се случваше рядко.

Още половин час по-късно, след като 20-ина огромни Marshal-а и сетът барабани на Господ (а.к.а. Дейв Ломбардо) са на сцената чуваме интрото на отварящото парче от новия албум на Slayer. Публиката изригна. Кери, Джеф, Дейв и Том излизат на сцената и както обикновено просто сечат. Jihad, War Ensamble, Hate Worldwide, Angel of Death. Всичко, което се случваше беше море от куфеещи хора, а в кина по света - трошене на седалки и пого.... в кино. Две изненади (поне за мен) Beauty Through Order и Disciple ни доотвяват главите само, за да последват още по-яки работи - Mandatory Suicide, South of Heaven и задължителната Raining Blood с което Slayer ни казват довиждане. Някъде между парчетата Том ни благодари на чист български. Видимо и 4-та са доволни от това, което виждат. Том се усмихва, а остналите просто сипят огън и жупел по нас.

След като Господ и компания си тръгват стадиона затихва. Пред бурята.

Отношението ми към Metallica е специално. В музикалната ми култура те са един от четирите стълба, които са ме насочили към музиката като цяло. Другите са System of a Down, Rammstein и Muse...

Сигурно това е и причината да откача тотално когато чувам Ecstasy of Gold - интрото, което Metallica използват от време едно на всеки свой концерт. Това е причината за втори път да крещя като за последно I'm creeeeping deaaaath... След това започва един дъжд от страхотии - For Whom the Bell Tolls, огън gimme fuel, gimme fire, Harvester of Sorrow. Джеймс и акустична китара - Fade to Black. Пауза и мултимедия на големия екран. Дойде момента да чуем нещо ново - That was just your life и Cyanide. Доказателство, че Death Magnetic е не просто невероятен на запис - той кърти и на живо. Всичко е перфектно, всичко върви по план, емоцията - несравнима. На Sanitarium вече сме на 17-тото небе и идва най-емоционалния момент от концерта. All Nightmare Long. Парчето, което за мен е най-доброто на Metallica от Blackened насам. Публиката се раздвижва, защото на екраните е тя. Камерите показват лицата от публиката, но аз лично съм зает да куфея. По едно време съм сръчкан и си виждам изтерзаната, но нахилена мутра на многометров екран. Още 150 000 души също... ново издивяване. Ася, не фенката на Metallica, откача пред мен и се кефи като на Майки. Край на канонадата, започва нова. Взривове, фойерверки, огньове. Това е познато от преди 2 години. One. Сцепване. Следва Master of Puppets - преди 2 години на това парче чувах само бас, който ме хващаше за гърлото. Тази година звука е кристален, кефът кристализира... Master, MASTER, MASTER OF PUPPETS ARE PULLING YOUR STRINGS. Джеймс е нашият master, той ни управлява. Желание №2 за вечерта - Blackened - сбъднато => моя милост изтрещява тотално. Следва лека серия от соло на Кърк и Nothing Else Matters. Отново целия стадион пее, отново усещам онази тръпка от 50-те хиляди гърла, отново си спомням 2008-а. Enter Sandman и край. Викове за още. Дори не подозираме какво ще получим.

Всички знаехме, че ще се случи нещо специално с 4-ката тази вечер, но това, което видяхме надмина и най-смелите мечти. Сякаш някой отвори таг [write history]. На сцената излизат ТЕ. Голямата четворка. По неизвестни причини Slayer са представени само от Господ - Дейв Ломбардо, но това не прави момента по-малко незабравим. Свирят Am I Evil?. Публиката се дере "YES I AM". Песента свършва и се случва най-невероятното. Дейв Мъстейн и Ларс Улрих се прегръщат. Приятелски. Сякаш последните 30 години ги е нямало. Моя милост се държи за главата и не вярва на очите си. [/write history]. Hit the lights - образа на Мъстейн и Metallica още е в главата ми. Малко игра с публиката. "Май има още едно парче? Искате ли още едно парче? А, не няма.". Слага си китарата, маха я, слага, маха... пича помни скандиранията Seek 'n Destroy от последните два пъти, а? В крайна сметка си получаваме втората бис доза от Kill 'em All. Обещания за DVD, палки, перца, усмивки. И свърши.

Събитието на десетилетието свърши. И остави един 19 годишен младеж с една идея повече фенщина към 4 групи и физически разбит.

Бирата и прибирането после стават на филмова лента. Ставането на другия ден е трудно. Облегни се на дясната ръка. Падане. Не-е-е. Облегни се на ля... не-е-е. Облегни се на двете... оф-ф-ф. Сега стани... не след малко, сега. А сега отвори вратата. "Здрасти, Рони.". Айде марш обратно в леглото. Два часа по-късно се става по-лесно. Изпращане до гарата и пак на стадиона...

... Но за това утре :).

__________________________

ПП: Ще ме има на DVD-то по всяка вероятност. После 100 човека ми споделиха, че са ме видяли по телевизията и знаеха как е било. Снимки не слагах. Ще има DVD. Живота е по-хубав!