Гнус ме е от тебе, тебе и тебе!

Снимка: SOFIA LIVE/от

#ДАНСwithme върви с вдъхновяваща упоритост и позитивност вече седмица. Днес очакваме #7 отново да напълни Ларгото в София с още по-весели плакати, още по-усмихнати хора, още по-екзалтирано желание за промяна. За съжаление политическия елит на милата ни рóдина продължава с гнусните си игрички и с мръснишките номерца за замазване на очите.

Гнус ме е от ГЕРБ

Абдикиралата опозиция - това е най-лесното и бързо описание на партията, която спечели парламентарните избори, но не състави кабинет. С типичното за Бойко Борисов поведение, още при първите заседания на 42-то Народно събрание, той се фръцна, каза, че няма да търпи обиди и напусна. С това на практика абдикира от ролята на безумно нужната опозиция, която да е странния коректив на настоящите властимащи. Същото направи и вчера при назначаването на парламентарните комисии, най-важните от които бяха поети от ДПС.

Това ми говори само едно. Опозиция в парламента няма, не е и имало. Бойко Борисов и неговите придворни са част от игричките и в момента тече едно нагло разпределяне на блага, докато народа е на улицата точно срещу това.

Тук дори няма да споменавам колко пагубно за България беше управлението на Борисов. Нито за скандалите с подслушването. Нито за явно вече нормалната абдикация от властта през зимата.

Гнус ме е от ДПС

ДПС може да се счита за една от най-успешните партии у нас, тъй като от 89-а насам е във всеки парламент и се радва на устойчива подкрепа. Недопустимото в случая е, че подкрепата идва от напазарувани гласове в южна България и Турция, както и от превозваните с автобуси хора, които дори не знаят как изглежда българското знаме.

ДПС е партията, от чиито редици бе избран за нов шеф на ДАНС Делян Пеевски. Самият той, ако някой не е разбрал, е медиен магнат и вероятно един от най-корумпираните хора в настоящия кабинет. Освен това е и депутатът от 41-то Народно събрание с най-малко присъствия на работното си място, може би и за добро.

Гнус ме е от БСП

Тук чуденката е дали Станишев или Орешарски са ми по-противни. Но да започнем от (бившия?) лидера на червената партия, който вече е и бивш лидер на Партията на европейските социалисти. Освен от историческа гледна точка, обвързана с правителството на Тройната коалиция, в което беше премиер, Станишев успя да събере негативи и с поведението си в последната седмица. На първо място с неглижирането на протестите, когато обяви, че на улицата има 5 хил. души, докато управлението било избрано от 1.3 млн. 

В същото време премиерът Орешарски обяви, че оставката била лично решение, а не на хората от улицата. Освен това той реши да се срещне не с протестиращите сега, а с организациите, протестирали през февруари. И за капак, продължава популсткият план "Орешарски", който включва хвърляне на прах в хорските очи с увеличаване на пенсии и заплати и намаляване на цените на тока.

Гнус ме е от Атака

Лидерът на ПП Атака е шумното леке на българската политика. Волен Сидеров е самостоятелна причина да ме е гнус, както от самия него и партията му, така и от целия политически елит у нас.  Освен, че твърденията му, че #ДАНСwithme е платен протест на ГЕРБ граничат със смешното, самият той плаща на "привърженици", които да внасят смут. Също така се държи неадекватно докато трябва да върши работата си и е арогантен е с медиите. Като това са само изцепките от днес.

Не случайно вторият най-популярен хаштаг тези дни е #ignorevolen. Политиката и поведението на Атака и Сидеров са отвъд всички норми, а както знаем глупаците се убиват с мълчание.

Протестираме срещу всички

Както казах и преди няколко дни - този протест не е на бедните, неоправдани и търсещи нов месия българи. #ДАНСwithme е протестът на българите, които искат възможности и условия. Възможността да останат тук, да плащат сметките си с честна работа. Условия, в които да стартират бизнес, условия в които да отглеждат децата си. Това е протестът, който е погнусен от всички политически нещастници и крещи за истинска промяна!