 |
| И все пак не забравяйте мотото на България / Снимка от |
Vires unitae agunt - или на един далеч по-жив език от латинския "Силните действат заедно!" Аз вярвам, че участниците в #ДАНСwithMe са сред най-силните българи, независимо дали заплатата им е 500 или 5000 лева. Затова и не трябва да се поддаваме на прилагането на една друга популярна латинска сентенция - Divide et impera или "Разделяй и владей".
"Средната" класа
Истината е, че още в началото си #ДАНСwithme беше обявен за протеста на средната класа, като дори и аз донякъде се включих в това мнение. И продължавам да твърдя, че това е така, но класата на протестиращите не се базира на доходите им, а на подхода им към реалността. Защото дори най-бедните хора, които се идентифицират с вече 10-дневните протести, са онези, които си плащат сметките и, позволете да се самоцитирам, "не искат месията, която ще ги оправи, а стабилна, ясна и последователна политика."
Тази констатация в никакъв случай не означава, че хората протестирали през февруари трябва да са обект на неглижиране, който, едва ли не, не струва. Единствената разлика всъщност е в исканията, които в момента гледат малко по-напред, отколкото гледаха лидерите на февруарските протести. Това си личи най-вече от тона на публичния дебат, който върви с #ДАНСwithMe.
Публичния дебат преди и сега
Преди да заговоря обаче за настоящия дебат искам да напомня малко за случките през февруари. Помните, че тогава протестите из цялата страна започнаха срещу енергоразпределителните дружества и високите сметки за ток. После се пренасочиха цялостно към енергийните монополи, като през цялото време на площадите се скандираше "Оставка". Тогава оставката дойде и хората останаха леко шокирани. Дори аз се ядосах и писах по повода, докато цялостно се възмущавах колко нелогичен е протестът.
Бързо превъртаме до юни 2013 и #ДАНСwithMe, където публичните дискусии включват голяма част от множеството на улицата и темите прогресират - от еуфорията на първите дни, през игнорирането на Волен, отбелязването на адекватната полицейска работа, дискусията около Съвета на ПЕС и окупацията на НДК, до дискусията от вчера и днес - как да продължим сега. Може отново да прозвучи като неглижиране на февруарските протести, но сега изглежда невъзможно някой, дори добронамерен човек от "нашите", да хване юздите и да ни поведе нанякъде.
Точка на преплитане
Реално погледнато #ДАНСwithMe е прекалено масов протест, че да се търси всеобщо съгласие по всички теми, които могат да се засегнат. Въпреки това има две неща, за които всички сме съгласни - искаме правителството на Орешарски да подаде оставка, като преди това промени избирателния кодекс. Това е и нашият повод да бъдем обединени и да действаме заедно.
В противен случай публичният дебат ще излезе отново извън контрол, което ще доведе до сформирането на множество малки групички с различни откачени искания. В това време олигарсите ще се хилят самодоволно и ще си чешат тумбаците в парламента, докато гледат разделения народ. Надявам се все пак българите да спрат да се поддават на глупави провокации и да покажем, че можем да сме единни, въпреки различията си, заради общото благо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар