Гугъл наистина ме трогна днес. |
Има малко български празници, с които наистина се гордея и отбелязвам по някакъв начин, било то и с пост в блога. Баба Марта, Денят на Независимостта и Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост са трите ми най-любими празници от този тип. Баба Марта носи пролет и настроение и ни подсеща, че пролетта е на път да пристигне. Денят на Независимостта, макар и пренебрегван от много хора, за мен е истинският празник, с който би трябвало да отбелязваме българската държавност.
На 24 май пък отбелязваме празника на славянската писменост, както и на светите братя Кирил и Методий. Този празник е доста важен за мен, макар да не го отбелязвам по специален начин, не заради друго, а защото той е жив. Милиони по света използват славянската азбука, която произхожда от нашата родина. Какъв по-голям повод за гордост? Нито един празник по повод смъртта на борец за свобода или подписване на вече невалиден договор не може да ме накара да се гордея така както празникът, който се отбелязва в още десетина страни. И не заради другите страни, а заради факта, че азбуката е жива, макар и да е демоде за някои. Използва се, хората знаят от къде идва, знаят, че "солунските двама братя насърчаваха дедите ни". За разлика от Санстефанския мирен договор, азбуката все още важи.
Лошото на цялата работа с подобни празници е, че ценим тези постижения само за ден. Днес ще напишем гордо за азбуката, а утре ще си кажем "zdr" в чата. Не съм единствения, който се опитва да научи хората около себе си да използват кирилицата, но се надявам да съм единствения с толкова нисък процент успеваемост.
Както и да е. Честит празник, уважавайте азбуката ни, тъй като тя е едно от най-големите ни богатства. Бъдете просветени, защото "науката е слънце, което във душите грей". Бъдете културни, защото е приятно и модерно. Бъдете славяни и се гордейте с това!
Няма коментари:
Публикуване на коментар