14 май 2011

Кино в Четвъртък: Being Human

Признавам си без бой. Това не е филм, а на теб ти е ясно, че не съм го гледал в киното. Това е сериал, грешка, това са два сериала. Един британски и един американски. Защо ги слагам в графата "Кино в Четвъртък"? Защото липсата на време ме накара да изпусна много филми, които ми се гледаха на кино, но пък имам по един час вечер да погледам сериал, така че ще говоря за това. Пък и сериала е добър. Тоест двата сериала са добри.
Британският постер
Оригиналът Being Human е британска продукция, която се излъчва по BBC Three. Като зрител, който е свикнал на американската лъскавост в сериалите, първите епизоди на този британски разкош ми се сториха смущаващи. Странен акцент, странна игра, странни декори... абе странна работа, допълнена от странна история.
Накратко става дума за съжителството между вампир, върколак и призрак. Джон Мичъл е малко над стогодишен вампир, който се опитва да бъде вегетарианец и работи като чистач в болницата в Бристол. Неговият колега Джордж Сандс е върколак, който се опитва да се бори със себе си и състоянието си. Двамата се нанасят в новият си дом, който се оказва обитаван от призрака Ани. Оттук насетне историята тръгва сравнително леко, но към средата на сезона се усеща, че вече всичко се намества и като цяло нещата вървят доста по-добре отколкото в първите 2-3 епизода.
С цели три сезона, но от по едва осем епизода, Being Human е на едно доста добро ниво в развитието си. Макар и действието да се развива малко по-бавно отколкото сме свикнали, отсъства впечатлението за мудно развитие, дори напротив. Това се дължи основно на факта, че британците отделят значителна част от времето на отделните герои, което е и основната сила на този сериал. Наглед изтърканите персонажи - вампир-вегетарианец, върколак-добряк и объркан призрак - жертва - са едновременно адски забавни и силно въздействащи.
Огромен принос за това имат и актьорите. Макар и да ми е особено нетипично да гледам британски актьори в сериали, тук те успяват да предадат болезнената емоционалност на всички герои. Освен това през сезоните се забелязва доста развитие у тях, което може само да радва.
За капак на цялото положително впечатление е саундтрака. Ако имате поне малко афинитет (а аз имам много) към британската сцена ще си умрете от кеф - Prodigy, Muse, Kasabian и Arctic Monkeys са само част от виновниците за страхотната музика. Всъщност най-хубавото е, че за всяко парче е мислено когато е включвано в сериала.
Американският постер
От другата страна на Океана е Being Human (US). Честно казано дори и аз съм изненадан, че не казвам "Това е отвратителен сериал". Причината е, че на практика в американската версия виждаме същите идеи и послания, но просто са предадени по малко по-различен начин. 
Визията на сериала е типично американска - по-лъскава, по-шарена и по-позната. Освен това главните герои са с други имена. Вместо Мичъл, Джордж и Ани, тук се запознаваме с Ейдън, Джош и Сали. Бостънският вампир е над 250 годишен, доста по-приветлив и споделящ чувствата си, макар и по-меланхоличен. Американският върколак (не в Лондон ;)) е много по-сигурен и наперен, а в същото време и доста по-слабо емоционален, а пък призракът е значително по-брутален и силен (като характер) персонаж. Тези разлики са едновременно незначителни и огромни. Благодарение на тях историята поема по доста по-различни пътища, много от които са доста смущаващи.
Друг характерен белег на американските сериали, който осъзнавам чак сега, е препускането през събитията, които трябва да се случат. За разлика от островната версия, презокеанската история не обръща толкова силно внимание на всеки един главен персонаж по отделно. По-скоро характерите са предадени чрез действия, което си има и плюсовете и минусите. Това се доказва и от факта, че за 12 епизода от американската версия препускаме през събитията от трите британски сезона, като голяма част от подробностите около героите и мисленето им са пропуснати. Въпреки това в края на 12 епизод, който свършва точно толкова опулващо, колкото и трети сезон на BBC, се чувства, че историята върви също толкова добре.
За щастие чакаме втори и четвърти сезон, съответно за американската и британската версия. Надявам се Syfy да съумеят да продължат историята и да развият героите адекватно, защото летвата е вдигната много нависоко от BBC. Интересното е, че феновете на двете версии са силно разделени и следващите сезони със сигурност ще затвърдят тази малка война. Аз лично ще се възползвам от многообразието на двата сериала и ще ги следя с интерес и догодина.

2 коментара:

  1. Определено ме заинтригува с този пост. Бих заложла на британските епизоди по съображения предубеденост към американските продукции и силна привързаност към BBC. Ще се пригледа, ако ще и само заради виновниците за саундтрака, които спомена... :)

    ОтговорИзтриване
  2. И аз така реших, но накрая изгледах британския сериал и подядох американския. Ще се повторя, но и двата си имат добрите моменти. 

    ОтговорИзтриване