Шенген - добро или зло?

Арт от Agim Sulaj

В сряда Дания обяви, че ще наложи по-строг митнически контрол на границите си, заради високи нива на трансгранична престъпност, чиито източник е основно Източна Европа. В последствие множеството дебати около бъдещето на Шенген минаха на следващото ниво, което засяга всички, които са вътре или искат да се набутат, включително и нас.

Като цяло подобни стъпки са в разрез с изконната идея за обединена Европа и Европейския Съюз, но въпреки това има логика в действията на датския парламент. Едно от доказателствата е доста голямата подкрепа, която получава тази стъпка, както от крайно десните, така и от левите, та дори и от християн-демократичната партия в Дания. Другото доказателство е обтягането на отношенията между Франция и Италия, породено от бежанците от арабския свят, които търсят убежище в Европа.

Като европеец, който има намерението да обиколи света някой ден, ми се ще преминаването през граници да бъде възможно най-лесно и свободно. Като българин, който очаква страната му да стане част от Шенген, ми се ще да имам сигурност, че няма родината ми да се напълни с бежанци от Северна Африка, които да искат достъп до Западна Европа през България. Не, че имам против тези хора да имат по-добър живот, но нека не се случва на гърба на останалия свят. Малко прекалена логика, но предполагам, че може да се стигне и до крайност, ако не се промени нещо в политиката, както на европейските, така и на разбушувалите се страни.

И точно там е въпроса - какво да се промени, какви стъпки да се предприемат? Според датчаните основната стъпка е налагане на митнически контрол. Франция е готова да напусне Шенген, а Италия е в позицията, в която може би ще изпаднем ние - граничната зона на ЕС, която не може да се справи с наплива. Според мен Дания взе правилно решение, като дори трябва да наложи и проверка на паспортите. Тя да се прави само на хора, които не са граждани на страна от Шенген или ЕС. Ако пък си гражданин на някоя такава страна, просто преминаваш, след като си покажеш паспорта, в който пише "Българин", например.

Предполагам, че подобна стъпка би се изтълкувала като двоен стандарт, расизъм или дискриминация от някои страни и организации. Въпреки цялостната идея на ЕС, освен обединение, трябва да има и сигурност на национално ниво. А когато тази сигурност изисква да наложиш по-затегнат контрол над това кой да навлиза в границите на страната ти, то единственият възможен ход е да наложиш такъв. Лично за мен, в подобни действия няма никаква полемика или проблем. Не бих се сърдил ако при пътуването ми до Франция, например, ми поискат документите за проверка. Това е като при идването на някой гост в дома ми. Аз поглеждам през шпионката и от това, какво виждам през нея, зависи как ще приема госта - ако е познат директно го каня, ако е съмнителен отварям малко вратата и така нататък.

Все пак аз не съм, нито външен министър, нито велик политик, нито кой знае колко разбиращ от тези неща човек. За сметка на това съм гражданин на ЕС, който обаче е първо гражданин на България. И точно тук ЕС ще има много проблеми в близкото бъдеще, понеже родолюбните чувства не са валидни само за мен или българите, а за целия съюз и целия свят.