Знаеш ли нещо, българино? Ти си животно. Едно невероятно глупаво и наперено животно. Може би си прасе, може би магаре. Може и наперен пуяк да си, не знам. Само знам, че си някое впечатляващо тъпо животно.
Предполагам се питаш защо те обиждам, приятелю, читателю? Отговарям ти бързо - защото позволяваш на всеки да те върти на малкия си пръст както му дойде. Типично за всяко покорно животно, просто накланяш глава и мучиш. Като онези американизирани зомбита, на които завиждаш и мразиш - държиш се като че си в кино зала и само чакаш да видиш финалните надписи на неприятния филм, който гледаш.
За твое съжаление обаче надписите не идват и вече 20 години филма не свършва, а е все толкова гаден. За твое още по-голямо нещастие пуканките са единственото, което е свършило и то още на рекламите, които бяха преди много време. А от напитката ти, която вече не помниш, ти се пикае, та чак те боли.
Но ти си зяпаш филма. А в него се разправя за бивш кандидат-президент, настоящ народен представител, който провокира насилие на расова основа, което принципно трябва да се наказва доста тежко, според закона. В сценария присъстват и противоконституционна партия, която е основана на религиозна и расова основа, един лумпен с мозъка на половин от гореспоменатите пуяци и цяла група подтръчкващи пионки, които биват уволнявани, назначавани и сменяни, сякаш са носни кърпички.
И ти, тъпако, седиш и се чудиш какво да правиш, че да се махнеш от "залата". Само че това не е филм, приятелю, колкото и да не ти се вярва. Ти твърдиш, че няма как да има промяна. Нон-стоп обясняваш колко е зле положението. Ти искаш да терминираш живота си в посока "белия свят".
Знаеш ли нещо, животно нещастно? Прав си. Тук е отвратително. Тук ни мачкат, тук няма нищо нормално, а само лумпени и популизъм. Затова по-добре всички да се терминираме незабавно. Така след 20 години тук няма да има никой и нищо. Само една самотна табела "България", която ще чака вятъра да я отнесе.
И по-добре, защото дори ти, животно, не искаш да направиш нищо. Не искаш да излезеш от тъпия филм. Ти си хвърляш боклука през прозореца, караш със 180 по магистралата, буташ детската си количка по велоалеята, трошиш пейките в парка, паркираш на тротоара, буташ се на опашката, вониш в градския. Ти и още милиони като теб. И всички взаимно не се харесвате, но вместо да направите нещо, си стоите вкъщи, цъкате си фейса и натискате много копчета, които ви правят съпричастни на каузи, протести, съжаления и подаяния. Ако си по-прост и от очакваното нямаш фейс, а кръчмарска маса и голяма уста.
Сигурно си много обиден, сигурно искаш да ми накривиш носа. Е, действай, накриви го. Но ти си оставаш животно, защото само и единствено едно животно може да приема лайна безропотно. И не ми казвай, че няма изход. Хората по света, а и у нас, са правили революции от нищо. Само че са били хора и са си ползвали главите. И то не както ти - пространство за гримиране или пространство за бръснене, а по предназначение. А ти си животно, ти нямаш глава, нямаш акъл, нямаш нищо освен фейса и масата. За теб има два терминала, които мислиш за спасение, но си толкова тъп и прост, че дори до тях не стигаш.
Дано греша, приятелю, дано съм млад и неук и нищо да не разбирам. Дано се пробудиш и направиш нещо за себе си. Дано спреш да си тъп задник или пък да си хванеш самолета най-накрая. Дано родната приказка "А дано, ама надали", спре да е валидна...
... ама надали.
