Gaming Diaries - Изключването

Дребното ми алтер-его в GW2

Сред нещата, които ме връхлетяха през 2012 е и онлайн гейминга. За първи път играя Massive Multiplayer Online Role Playing Game или иначе казано нещо като World of Warcraft, ама не точно. Играта е Guild Wars 2 и освен, че е първото ми MMO, е и първата игра, за която отделям толкова време от GTA: San Andreas в 10 клас насам. Споко, няма да ви занимавам със скилове, билдове и подобни.

След месец в играта установих, че съм превърнал играенето в най-ефикасното бягство от реалността, което някога съм усещал. Голяма лична драма, върху която трябва да помисля, но от часове се въртя в омагьосания кръг на спрелия мозък? Нека изключа от проблема за 2 часа и после нещата са други. Същото се отнася за почти всеки напрегнат момент, в който просто трябва да спреш и да правиш нещо друго, за да освежиш мисловния процес.

Методът е добър, защото играенето на Guild Wars 2 изисква да си съсредоточен над много неща - от бутоните, които натискаш, до последователността, в която трябва да си използваш магиите, за да убиеш гадта, без да умреш. Това и всичките други неща, за които трябва да внимаваш буквално ти обгръщат мозъка и изразът да "влезеш във филма" добива изцяло ново значение. След като излезеш от играта проблемите и решенията им отново те връхлитат, но сякаш започваш отначало и можеш да пробваш доста нови подходи.

Предполагам, че в психологията има определения на това явление, въпреки че за мен е нещо ново и шокиращо. Единственият проблем, който би могъл да се получи е да бъдете погълнати от играта. За себе си виждам, че това е трудно да стане и отдавам издръжливостта си на факта, че преди 10-ина години преживях геймърските си години. Сега просто се забавлявам с нещо ново и непознато, докато давам почивка на мозъка си, който пък ми се отплаща с повишена креативност, чакаща след бутона Exit.