Темата на седмицата, безспорно, е референдумът. Загадката на седмицата е "Да се развива ли ядрената енергетика в Репулбика България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала"? Уловката на седмицата пък е, че каквото и да направите сте прецакани. Допълнителна точка в дневния ред е фактът, че тази неделя ще видим един наплив на "ядрени експерти", налазващи урните из страната, като средната им възращ ще е 68 години, а любимият цвят червен.
Защо съм "Да"
През март 2011 най-бруталното природно бедствие, поне в последните 100 години, накара всеки човек, особено българите, да се превърнат в ядрени експерти. Става дума за умопомрачителната комбинация от земетресение и цунами, която буквално заля източните брегове на Япония, опостуши прекалено много неща и причини аварията в АЕЦ Фукушима 1. Още тогава милиони еко идиоти в Европа се вдигнаха на битка срещу злия атом. Още тогава написах [това си заслужава прочитането], че по тази тема съм изцяло анти зелените.
Без да увъртам ще се самоцитирам, защото мнението ми е същото - "ако има енергиен източник, който да се доближава до идеята за еко, то това е атомната енергия. Аз лично предпочитам риска [от употребата ѝ] пред реализиране на живота от Семейство Флинстоун."
Защо съм "Не"
Основният проблем на хубавия референдум, ама български, е че въпросът, а и отговорите, са адски зле формулирани. С доза мързел за истински цитати, ще пиша наизуст, че АЕЦ Белене е финансово опостушителен проект за България. Нов блок в АЕЦ Козлодуй е най-адекватното налично решение за момента, като на теория е най-добре да има изцяло нов проект за АЕЦ, който да се води от бизнеса, а не от политиката.
Та, с така зададения въпрос и съществуващите въможности - АЕЦ Белене или нов блок в АЕЦ Козлодуй, съм "Не". Ама дилемата е, че съм за атомната енергия, ама против тия проекти.
Защо съм "Пас"
В най-добрия случай избирателната активност на референдума ще е под 20%, като така въпросът няма да се върне в парламента. Невъзможното в случая е, че електоратът на БСП ще се юрне с бюлетина "Да" и информираността на иначе красивата ми котка. Така че и тук има дилема, като в случая се чудя дали да си оставя мизерния глас на произвола на съдбата, в жалък опит да изразя позиция чрез нищоправене.
Фарс пореден
Реално погледнато тази първа проява на свръхдемократичност у нас е просто поредният публичен шантаж за замазване на очите на материала. В края на краищата гласовете ни няма да имат значение по темата АЕЦ и решението ще се вземе на базата на по-богатите и влиятелни интереси. Причината е, че със сигурност няма да има нужната избирателна активност, за да се вземе решението с референдума, но ще има над 20% гласували, което ще върне въпроса в парламента, където се мотае от 30 години. А накрая резултатите от референдума ще бъдат плоско използвани, за да може по-равните да си мерят политическите шушонки за изборите.
Та за гласуването
В края на краищата искам атомна енергия, защото вярвам, че бъдещето е в атома. Не искам АЕЦ Белене, защото е нерентабилен проект. ОК съм с блок 7 в АЕЦ Козлодуй, защото е по-малкото зло. Обмислям дали да не гласувам, за да не остане решението в ръцете на същите кретени, които го докараха до референдум. И в крайна сметка излиза, че варианта е да следя активността и ако е над 20% да гласувам с "Не". Като за последната идея благодаря на Георги Петров.
Няма коментари:
Публикуване на коментар