 |
| От |
Дали е резултат на някаква смесица от егоцентризъм и самовлюбие или просто нормална реакция към чуждото внимание, няма особено значение. Важното е, че едно от най-хубавите неща на писането онлайн е обратната връзка. Коментари, отговори във формата на постове, туитове, лайкове, споделяния - всичко това се предполага, че става лесно и бързо.
Само че хората нещо не коментират напоследък. Не знам дали тенденцията е повсеместна или засяга само незначителните блогъри, позаебали блогърстването, но я има. Не че някога моят блог е бъкал от коментари, но преди поне се заформяха дискусии по темата, я във фейсбук, я във туитър. Редовно получавах предимно градивна критика за писането си, за рисърча и коментарите ми.
Това, което ще прочетете в следващите редове са си лично мой теории, така че не го приемайте за чиста монета. Според мен блоговете, поне такива подобни на този, са един вид обратна връзка на обществото. В образованието обратната връзка може да е няколко вида, като самите блогове могат да се впишат във всеки вид, в зависимост от автора. Тук идва и важният момент, който може да направи един блог значителен и това е когато читателите му дават развиваща обратна връзка, с което темите да бъдат разчепкани допълнително.
За съжаление в България цялостно хората не коментират онлайн, поне не и с градивни коментари. Това се отнася за всякакви статии, блогове, клипове, статуси и т.н. Също така много хора смятат изказването на различно мнение или несъгласие с изразеното в поста мнение, за грубо и за начало на спор. Надявам се това да се промени някой ден и да мога да се похваля с истински приятни дискусии в блога си.
А докато чакам това да се случи, ще се опитвам да го предизвиквам. С дежурните и досадни "А вие как мислите?" или "а ти ядеш ли чесън?". Може и с "сподели мнението си в секцията за коментари". Дано сработи все някога.
Защо трябва да си губим времето за онлайн блогове и общуване? Не е ли по-добре да е общуваме реално? Може би звучи клише, но докато си даваме "обратната връзка" зад монитора, очи в очи не можем да вържем една приказка.
ОтговорИзтриванепоне така мисля...
Принципно съм съгласен, но в случая хората използват блога си, за да кажат нещо по-просторно и подробно. В реалния живот хората се прекъсват, нямат време да обмислят думите си и е по-сложно. Затова има и писано слово, което има своите предимства. Компютрите, интернет и т.н. са просто медиуми, които забързват процеса. Иначе тази комуникация я има от хиляди години :).
ОтговорИзтриванеМного по-готино е да си говориш на смислени теми с някого на живо. Аз използвам социалните мрежи за чат и лигавене.. но обожавам да изляза с приятел и да проведа интересен и задълбочен разговор.. :)
ОтговорИзтриванеПонякога си мисля, че хората, или поне младите хора от нашето поколение (от които мисля че имам малко повече наблюдения), са прекалено "заети" да "лайкват" коментари във Фейсбук или 9гаг, вместо да четат нещо смислено, което изисква повече от 0,1 секунди внимание и (не дай Боже) размърдване на мозъчните гънки. Според мене хората, които наистина търсят "полезна" информация в интернет, т.е. такава, която по някакъв начин ги развива или която те могат да ползват за нещо различно от мимолетно изливане на ендорфини, те са и тези които наистина имат после какво да кажат и дискутират. Тоест, проблемът е в липсата от достатъчно хора с желание да си размърдат мозъка, а не липсата им да коментират като цяло.
ОтговорИзтриванеОсвен това са/сме свикнали (за съжаление и аз в някаква степен страдам от този мързел) всичко онлайн да ни е поднесено на тепсия, а ние, като римски император по време на бой на гладиатори, само да сочиме с палец нагоре или надолу, или тук таме да изръсваме някой клиширан коментар, с цел да привлечем внимание кум себе си. Но и това идва по-скоро от факта, че един Фейсбук-коментар, колкот и смислен, рядко може да е повод за екзистенциални дебати. С други думи се връщам към описаната в горния абзац причина.
Хората не обичат да дискутират позитивни теми, в 90% от случаите са склонни да оставят коментар единствено и само с целта да оплюят нещо, или когато даден материал/блог публикация/коментар имат за цел да оплюят нещо. Тази страст към негативното е доста българска, но и като цяло доста интернетска. Така че, ако искаш да имаш коментари критикувай, но по възможност неадекватно и в синхрон с общественото мнение хах
ОтговорИзтриванеТук не става въпрос за общуване между познати. Общуването в блог средата е по-особено, защото писмено можеш да изразиш много по-точно мнението си. Затова писменото общуване е по-приемливо, когато ясно искаш да изразиш мнение ;) Или поне така мисля :D.
ОтговорИзтриванеПо-готино е със сигурност. Но пак казвам, че блогът и коментарите са една друга форма на контакт, която е по-масова и може би по-ангажираща. Разговорите с приятели са ежедневие, но ползите са само за участниците в разговора :)
ОтговорИзтриванеФакт. Интернет обича гадостите. Хората като цяло ги обичат, затова и медиите ги отразяват. Доста парадоксално, но си прав.
ОтговорИзтриванеДа, факт е че в последните години tl;dr си е направо философско течение.
ОтговорИзтриванеИма три вида постове за мен. Такива, с които съм съгласен, такива, които не ме интересуват достатъчно/изобщо и такива, с които определено не съм съгласен. Гледам да коментирам само третите. На първите какво да напиша? "Хубав пост." "Браво." "Добре казано." "Подкрепям." "Малии жесток си" ? Не се кефя на bootlicking принципно, а това на такова ми бие, затова просто си го спестявам през повечето време. Излишно е. По вторите нямам какво да говоря, не обсъждам неща, дето не мога или не искам, нали. "Ако няма да хвалиш, не коментирай" е нещо много ужасно, което присъства мноого много в българските сайтове. Споровете са прекрасно нещо, затова и гледам все да намирам кусури на хората. ;д Та да, тва са причините защо аз обикновено си замълчавам. Може би е и причината много от другите да си замълчават. Просто щото поредното "уху яко"... Ми можем и без него да минем. ;)
ОтговорИзтриванетотално несъгласен. Хората коментират за неща, които пряко ги касаят - тях или техните близки и имат мнение положително или отрицателно за това. Такова генерализиране, че чак и проценти, е неуместно, защото увисва в момента, в който поискам авторитетен източник, доказващ това.
ОтговорИзтриванеНапълно обратното. Сериозни теми (особено спорове) наживо се провалят брутално, щото има адски много външни фактори, много малко време да осмислиш изказването на другия, особено за по-дълги неща. Чуваш първото изречение, и докато човекът говори останалите 10, ти мислиш как да му отговориш на първото. Самото общуване на живо си е яко, да, но споровете по форуми (и изобщо в интернет, но особено по форуми) стават най-добре.
ОтговорИзтриванеЕто едно мнение което може да е изказано в малко по-друга насока. (може би)
ОтговорИзтриванеКато цяло интернет средата е публична, а блоговете често са и писани от непознати. Може би е изцяло личностно, но примерно човек като мен, който по принцип намира дискутирането и както бе споменато в един от долните коментари "размърдването на мозъчните гънки" за изморителна задача, дори и да намери тема с интересно мнение не би си дал труда да отговори. Наистина понякога хората доста често се нахвърлят върху този, който е дал примерно коментар с по-различна гледна точка, но има и нещо друго - коментарът може да бъде и криворазбран, както става често даже при общуването лице в лице, когато са налични и куп други фактори (жестове, интонация и т.н.), които да подпомагат за улавянето на истинския смисъл на коментара. Това кара, според мен, голям брой хора да се отказват да коментират онлайн, защото едно, че човека може да не разбере тона на коментара поради това, че събеседниците не се познават, и второ заради самите ограничения на писменото общуване. В такъв ред на мисли не веднъж ми се е случвало като намеря някаква интересна статия или публикация да я покажа на близък човек, да попитам за неговото мнение и да тръгне там дискусията, а не в блога, от който е произтекла. Общо взето искам да кажа, че е вероятно и причината хората да не пишат в блога е, че всъщност го правят в една по-ограничена и така да се каже "безопасна" среда.
П.П.: И все пак наистина има фактор мързел... Thinking makes brain hurt! :D