Емигрант в бъдеще време

Откакто се помня едва ли не съм бил уведомяван, че някой ден няма да живея в България. Около 18-ия ми рожден ден пък ме уговаряха да замина за Париж, но категорично отказах. Четири години по-късно сам стигнах до извода, че най-доброто решение за мен е да се опитам да направя нещо в чужбина. Без да твърдя, че това е универсална истина, смятам, че всеки с малко мозък в главата би разбрал защо хората емигрират от България.

Но мен ме интересува какво ме задържа тук. Кои са онези причини, които ме спряха от прекъсване на псевдообразованието ми и ме спряха още преди терминала? И всъщност най-вече кои са нещата, за които ще ми се къса сърцето и душата още в самолета? Знам, че е леко наивно да отговарям на тези въпроси, особено последния, но нека се опитам.

Младите

Ако сте над 30 и смятате, че младото поколение за нищо не става - майната ви, моля напуснете. Колкото и странно да звучи е факт, че в момента е бъкано с млади, интелигентни, мислещи и надъхани българи, които искат да променят нещата. Колкото и да е странно за някои у нас са се заформили едни много готини тенденции сред младите - те четат, мислят, отстояват позицията си, знаят какво е демокрация и негодуват срещу комунистическата простотия на мумиите в управата на институциите и държавата ни. Тези хора, поне частта от тях, която не емигрира, са и най-радващото явление, което виждам. Това е и причината да се надявам, че след 10-20 години нещата може и да са по-добре на масово ниво.

Приятелите

Всъщност основната причина да отказвам заминаване към Франция беше фактът, че вярвах безрезервно в приятелите си към момента. Това продължава да е така, но осъзнавам, че истински близките ми приятели се броят на едната ръка, като повечето от тях са решили също да бягат нанякъде. За останалите ще ми е наистина ужасно, но май това е и частта самоубийствен егоизъм при взимането на подобни решения. 

Другите неща

Иракли, Карадере, Балкана, Добруджа и хилядите им скрити и ужасно прелестни местенца. Бирите в парка, относителната свобода да правиш каквото си искаш, евтините и постоянни партита, приятният шок да се запознаваш с още нови приятни хора. Мога сигурно да изброя още 100 клишета, също и онова за надеждата за промяна (ама това е друга тема) и за нито едно от тях няма да лъжа. Както слепите оптимисти не вярват, че има толкова лоши неща в България, така и крайните негативисти не могат да повярват колко страхотно е да се живее у нас.

Мечтаех си

Всъщност май звуча като шизофреник, въпреки че съм взел решение. Все пак мисля че е нормално, също като факта, че повечето хора емигрират с огромна решителност и убеденост в решението си, докато се чувстват ужасно от факта. Причината е, че хората не се махат заради кофти политиката и пътищата, а за да търсят по-добри възможности. Същото се отнася и за мен и се надявам дългия процес на обмисляне на решението да ми помогне с носталгията. Ако ли пък не ще се превърна в поредния ревящ по скайп емигрант.