iPhone 4S през очите на един нинджа

Още щом ястребът донесе вестта за новия iPhone, се запалих по идеята. „Може би ще е по-здрав?“, „Може би ще е по-смъртоносен?“, се запитах аз. За жалост, той се оказа поредната посредствена джаджа, напълно безполезна, освен за глупости като интернет, приложения и други неща, които не намирам смисъл да изреждам. В това ревю ще разберете какво ме доведе до това мнение.

Първото нещо, което ми направи впечатление, разбира се, беше опаковката. Бяла. Какво значи това? Добро утро, Apple, всички бели нинджи умряха в Голямата война? Наистина трябва да ъпдейтнат познанията си преди да таргетират. Това, за жалост, се оказа само първото ми разочарование свързано с кутията.

Освен отвратителния й дизайн, един нинджа би си помислил, че кутията ще може да бъде използвана по предназначение, а именно – за прикритие. За мое най-голямо съжаление всеки опит за камуфлажиране се оказа напълно неуспешен.

Да преминем към самия телефон. Корпусът – изработен от стъкло и метал. „Има swag” – си казах в началото. Естествено, това, което мислех в този момент е, че стъклото е достатъчно издръжливо, за да бъде използвано като смъртоносно оръжие. Реших да тествам. Внезапно се завъртях с движение от нинджитсу, забранено в западния свят, и хвърлих iPhone-а към стената. Там обикновено слагам снимки на бели нинджи за дупчене с шурикени. За моя изненада, телефонът не просто не се заби в стената. Той се счупи на малки стъклени пърченца, в чието отражение виждах единствено собственото си разочарование.

Гледайки назад във времето, се чувствам малко глупаво, че доверих тази задача на 4S. Бях напълно разочарован, подведен... Нещо повече... Предаден!

Нов ден – нов iPhone. След като го върнах и трябваше да платя 400 долара за чисто нов, реших да да продължа с тестовете. Иначе казано – постъпих великодушно. В моето сърце на убиец се разкри милосърдие... а може би го бъркам с надежда. Дадох му последен шанс.

Реших да дам шанс на Apple да се отсрамят и да изпробвам емблематичната функция Siri. Трябва да призная - малко е самотно да си убиец в сянка. Цялото това криене, животът в тайна... не може да не се отрази на емоционалното ти състояние. Боли, човече... боли. Сякаш катана те пронизва през сърцето бавно и няма кой да чуе твоя зов за помощ, за внимание... но това е друга тема.

Нуждаех се от събеседник. Ястребът ми е добър математик, но не е много сговорлив. Ще бъда честен с вас – наистина разчитах на Siri за моя приятелка и помощник.

В началото нещата тръгнаха добре. Имахме лафче. Веднага щом започнах да разкривам чувствата си обаче, тя се отдръпна. Държеше се като робот. Наистина не можех да разбера къде съм сбъркал. Истината е, че грешката не беше в мен. Siri е студена кучка и заслужава да гори в ада.

Така и стана.

Не мога да кажа, че не пуснах сълза, докато я гледах как се превръща в сбръчкано парче силикон, но ще ви излъжа и ако кажа, че не изпитах удоволствие. Инстинктът на убиецът се съживи в мен. Поне в това ми помогна...

Цялостна оценка

Мога смело да заявя, че iPhone 4S е най-голямото разочарование в живота ми, след моя ученик, който се наложи да убия в двубой зад един водопад. 4S ми разби сърц... ъъъ, представите за това, какво трябва да представлява полезен инструмент за нинджа. Не го препоръчвам на никого и дори се чувствам длъжен да кажа, че мисля да съдя Apple за емоционални щети.

Обща оценка:

0/10