Кино в четвъртък: Недосегаемите

Всеки път, когато гледам европейски филм, се чувствам потресен от факта, колко изостанала е масовата култура, която се провира откъм щатите. И всеки път излизам от залата зареден, сякаш съм гледал есенция на Into The Wild. Нещо подобно се случи и с Intouchables - френски филм на режисьорското дуо Olivier Nakache и Eric Toledano, за които са работили и по няколко други филма заедно, макар че са сравнително млад тандем. Освен това филмът е обрал солидно количество награди по всякакви кинофестивали, обявен е за културното събитие на 2011 във Франция и е на 103-о място в IMDB Top 250.

Историята се завърта около богаташа и аристократ Филип, който е закован за инвалидната количка и може да мърда единствено главата си, след като претърпява инцидент с параглайдер, и Дрис - младеж от гетото, който съвсем случайно става личен асистент на Филип. След това историята се впуска в оформянето и затвърждаването на едно приятелство, което се случва като на магия, но успява да дръпне рязко някой струни на емоционалността. За първи път от много време някой филм ми навя толкова много мисли в главата - от безумието в класовото разделение, което ни лишава от ценни контакти, мине се през важността на това да има кой да ти покаже как да се освободиш от демоните си и да се наслаждаваш на живота и се свърши с елементарното осъзнаване, че всеки има нужда от искрена подкрепа и истински приятели.

В главните роли са François Cluzet (Филип) и Omar Sy (Дрис), чиито имена видях за първи път в киносалона, но правят невероятни и запомнящи се роли. Химията между двамата със сигурност е една от основните причини филмът да е толкова автентичен. Историята е поднесена ненатрапчиво, но изключително вълнуващо. Без проблем се вижда разкоша в имението на Филип, мизерията на гетото, великолепието на полета с параглайдера. Във всички тези сцени има и внимателно подбрана музика, като комбинацията от Nina Simone и гореспоменатия полет е меко казано вълнуваща. В целия каламбур от хвалебствия добавям и прелюбопитния поглед над музиката и изобразителното изкуство, които се показват от героите.

Като за финал трябва да спомена, че този филм може да се окачестви като комедия. Не за друго, а защото още от първата сцена, та чак до края ни дава поводи за искрен смях. Още един задължителен филм, създаден по истински случаи.

8.5/10