 |
| Ъгловият прозорец след Instagram |
Център, олющена сграда, с парк наблизо. Марто избра квартирата, аз само видях снимка и се съгласих, все пак приятелството е доверие. После започна да ме убеждава, че стаята с бюрото е за него, пък аз го убеждавах, че избора става на място, а ако няма консенсус се тегли чоп. Нека си седи на бюро - аз си имам ъглов прозорец. На върха.
Център, олющена сграда, задната ѝ страна. Цари спокойствие, има някоко по-ниски сгради наоколо, една-две по-високи при булеварда и малки приятни дворчета/паркингчета. Сутрин през ъгловия прозорец влиза слънце, точно колкото да съобщи, че е ден, времето е прекрасно и трябва да се започва с приключенията. После скромно си блести отгоре, докато полуотворените прозорци правят разхлаждащо течение, а в отсрещните сгради се случва някакъв живот.
Гергьовден, вечерно и един поглед към ъгловия прозорец. Там зяпа луната, която, по-нахално от слънцето, е далеч по-постоянно присъствие, когато я има. Само че в тази вечер няколко облака я закриват, докато тя се е наконтила и с пълния си бласък осветява красивото небе. Може да е беззвездно, но софийското небе в летните вечери и нощи е адски красиво, особено по залез. А луната тази нощ свети почти като залез. Аз седя на ъгловия прозорец, докато двойката Уаит реди от колоните, а цигарата издимява почти безсмислено.
Мерси, Жоровци, заради такива моменти си обичам ъгловия прозорец.
Няма коментари:
Публикуване на коментар