Към 15 годишните

От устата и клавиатурата на 19 годишен звучи адски глупаво и не на място като каже на някой връстник, който още разчита на мама и тате, че "ще порастнеш и ще видиш", но по дяволите няма как да не го казвам от време на време. Не че съм видял кой знае какво, нито пък съм някакъв апотеоз на здравия разум и "възрастното" мислене. Дори напротив, лигльо и хлапак съм и се опитвам да си остана такъв.
Но това не ми пречи да се чудя и мая на заслепените от розовите отражения, от портфейлите на мама и тате, тийнове, които с лека ръка ти казват "Е, какво толкова 20-30 лева непредвиден разход?". Отговора ми е "Е, какво толкова, че аз работя цял ден за тези 20-30 лева?". Отсреща получавам празен поглед на неразбиране примесен с кравешка тъпота и глуповата усмивка за украса. Няма лошо, мили младежи, карайте си младините и се радвайте докато можете, но, по дяволите, слезте на земята за момент, умолявам ви. Това, че мама не ви е дала 20 лева, за да отидете на кино в мола и да си купите пуканки далеч не значи, че мама ви мрази и само гледа да ви направи живота скучен и неприятен. Това, че тати отказва да ви купи нов компютър, на който да върви най-новия Star Craft, не значи, че на тати не му пука дали вие ще имате приятни методи за забавление. Но това, че вие псувате и мама и тати когато ви откажат и най-малкото значи, че вие съвсем не можете да проумеете гледната точка на родителите си. Миличка, ти си на 15, нормално е да не ти бъде позволено да спиш у приятел, приеми го. Другарю, ти си на 16, нормално е да ти откажат бира в магазина. И съвсем не ме разбирайте погрешно, и аз преспивах у приятели на 15, и аз пих бира на 16, но никога не съм се тръшкал на родителското тяло, за това че ми забранява някой неща, нито на магазинерката, че ми казва "Не мога да ви продам алкохол, съжалявам". А може и аз (или родителското тяло) да съм бъгнат, защото забраните са били малко, но пък и желанията ми винаги са били обмисляни. Да, много исках да отида на концерт на Iron Maiden за 16-тия си рожден ден. По повода започнах работа и си изкарах парите за него, защото родителското тяло нямаше възможност да угоди на това ми желание. Много исках колело, но родителското тяло предпочита да поддържа стомаха ми пълен и компа ми захранен, затова пак поработих и си купих колело. Дори не си правих труда да попитам въпросното дали ще ми купи колело, поради простата причина, че виждах какво се случва и си правех сметка. Нещо, което правех и на 15, правя и сега. Да, имам много силното желание да напусна работа, да си ходя на лекции и да се мотая по кафетата между лекциите и ученето, но родителското тяло не може да ми осигури храна, квартира и джобни, затова ще поработя над желанията си. А имах и възможността да живея с мама и нейните правила, прищявки и финансови възможности.
Да, май се поолях, но в крайна сметка искам да кажа само едно нещо. Мили деца, грижете се за родителите си, защото те живеят за вас. Замислете се какви усилия полагат те и какви усилия полагате вие. Замислете се всяка ваша прищявка какво ще им коства и тогава я поставете на дневен ред. И последно, но не на последно място - научете се как да си изискате свободата да правите каквото искате, по дяволите.