Мисия Париж

От Dnes.bg определят преживяванията на Христо Николов, български гражданин в Париж, като драма. Аз ги определям като пародия на действителността. Или реалност, която е пародия на желанията ни за действителност.
Хората, които зарязват всичко българско и родно, колкото и да им се ще, няма как да се откъснат изцяло от родината си. Ако те не са тук, при гнусните гишета и тъпите лелки завряни в тях, то въпросните ще отидат при преселниците. Какво по-ценно от това да си спомниш родината, докато си в странство?
Да можеш да си получиш документите например.
Г-н Николов далеч не е единствения сънародник, който се бори с бюрокрацията ни зад граница, в това мога да бъда убеден. Е, случил е на безкрайно "приятна" лелка, която си мени фамилията често, но пък какво толкова, нали трябва да има и екстри към, иначе толкова приятното, очакване на документите ти, припомнящо ти всичко що любиш, тачиш и милееш. А то, чакането, си трае поне месец. Принципно към 2-3, а много често клони към половин година. В това време дори на родна почва подаването на заявления за документи и получаването на въпросните също е една одисея с масов характер. Естествено виновни за това бол. Като се почне от метеорологията, мине се през посоката на задника при ставането и се свърши с немски фирми, работещи за България, като българи. Освен въпросите на г-н Николов, които са доста интересни, а отговорите съм убеден, че ще са доста "неочаквани", бих запитал
- докога обслужването в паспортните служби и КАТ ще се извършва от некомпетентни лелки по гишетата?
- кога ще може да се подават заявления за лични документи онлайн?(предполагам скоро)
- кога ще е възможно да се получават шофьорски книжки от РПУ-тата, а не в КАТ, място, което всеки свързва само с опашки и многодневно чакане?
Това са три елементарни въпроса, които изискват елементарни действия от страна на властите, за да могат да имат положителен отговор в скоро време. По-внимателен подбор на персонал, работещи онлайн системи на държавните учреждения (мечти, мечти) и повече контакти между институциите. Колкото и да ни е забутана и крива държавата няма как да се убедя, че това е невъзможно.