Пишман рекламист или как Facebook ме прецака.

Сряда, 6-и април около 19ч. Аз, Илия Темелков, получавам следната задача от Saatchi & Saatchi - "Рекламирай, че искаш да работиш за нас, в социалните мрежи и ако до неделя в 24:00 ч. направиш нещо, което да ни впечатли, те взимаме". Не повече от 6 часа по-късно съм събрал скайп съвещание с Templar и ID. След мъдрене и обсъждане стигнахме до следната идея.

Сутринта пускаме страница във Фейсбук, в която моята любима леля пише, че съм изчезнал и моли хората за помощ, като започва от приятелите ми. Бях убеден, че началото ще е такова, каквото се получи - учудени хора, които питат дали не е номер.

Дотук добре. Планът беше да пуснем страницата сутринта, да ъпдейтнем статус, по един линк на стените на агентите и да изчакаме. За съжаление тук дойде и първата ни грешка. Още в началото знаех, че това трябва да бъде forced meme, а това изисква онлайн активност, която можех да проявя чак следобед, защото нямах достъп до акаунтите на хората. За сметка на това имаше и момента, в който никой не отговори прекалено дълго време, заради което почти се отказахме, вместо да се активизираме допълнително.

Идеята беше следобед да се пусне видео в YouTube, в което леля ми да обяснява кога са ме видяли за последно, а вечерта или в петък сутринта друго видео, в което, пак тя, да разкаже, че ме е видяла да гоня количка с бира. Това щеше и да е момента, в който идва съмнението за гавра, когато би трябвало да се съберат и тролове, които да разпространяват страницата и клиповете.

Следващата стъпка бяха статуси в страницата, които да съобщават, че съм забелязан на най-различни места в безумни ситуации - крадящ слушалки от магазин, с преливащи от кренвирши джобове да гоня рейс и т.н.

Според реакцията на хората, цялото нещо можеше да продължи до неделя вечер или да приключи още в събота, като да оставя неделя за истинската история, която се представя във финален клип, в който аз се оказвам у дома, зарит в хартия и мислещ какво да направя за да работя за Saatchi.

За съжаление активността започна в момент, в който нямаше никой агент онлайн и след като се бяхме отказали от клиповете, защото след цял ден имаше 2-ма души, които бяха натиснали "Like".

За капак на всичко фейсбук се движеше с около 20 минути закъснение от постването на нещо до виждането му от хората, като при някои отнемаше по 10-ина, а при други повече от 40. Аз лично виждах развитието благодарение на мейловете от Фейсбук, но нямаше никакъв начин да отреагирам адекватно с коментари.

В крайна сметка видях, че @svetlaen се е притеснила адски много, заради което и писах за какво става дума, но тя реши, че подобно нещо е неприемливо и разпространи "тайната". Доколко е права си решете сами, аз я разбирам и по никакъв начин не критикувам решението, което е взела.

Сред морето от грешки най-ярко изпъква факта, че пропуснах да уведомя всички близки и приятели, които наистина биха фрийкнали, макар да се изненадах от някои реакции. Втората основна грешка е, че избързахме, и със старта, и с изводите, че това няма да се получи. Оттам нататък всичко, което куцаше, беше комуникация.

Интерсното е, че за малко над 2 часа страницата събра 70 харесвания, като мухата се пусна от поста на загрижената ми леля (истинска е, аз я помолих да пише, а в един момент аз поех щафетата), след който се започна едно издирване на моя милост от "феновете", а страницата събра над 30 коментара. В Туитър аз засякох поне 40 туита, като 30-ина от тях включваха mention към мен.

По моите лични критерии задачата ми е провалена, а и очаквам още утре да бъда нахокан на поне шест фронта, но важното е, че се забавлявах и се убедих отново, че социалните мрежи имат неподозиран потенциал, който просто трябва да използваме.

Овен на Templar и ID искам да благодаря на zbl, Петя, Жоро и Люси.