Две е повече от едно

Не съм от хората, които държат да споделят живота си, но той е доста забавен, дори когато си говорим за сериозни неща. По-редовните читатели помнят за тоалетната ми драма от преди няколко месеца. Интересното е, че тази драма доведе до много занимателни събития.

Около месец след като се лиших от удоволствията на душ вкъщи и притичване до тоалетната посред нощ, се наложи да се лиша и от наличието ми в тогавашната квартира. За голям късмет и щастие обаче нямах ново място, където да се настаня и се наложи да досадя на приятел. Този приятел се оказа, че ще да бъде Пе, който едва ли не ме нахока, че не съм отишъл още миналата година. При него изкарах около месец, в който удвоявах населението в дома му. Така в неговата боксониера имаше двама души, които се опитваха да не пречат на другия и се правеха, че всичко е ОК. Всичкото наистина си беше наред, с изключение на ония дребните неща, които психясват обстановката. 

Пе попринцип е доста подреден човек и домът му изглежда като най-близкия роднина на аптеката, но с набръчкан мокет. За сметка на това аз съм пословично хаотичен в личното си пространство и всеки, който е идвал в дома ми се опитва да ме убеди, че "може и по-зле". Не, че "може по-зле", а "И по-зле"... Много мило.

За този месец, който преживях в дома на Пе, успях да постигна перфектният баланс между това да бъда себе си и това да не се развихрям, което си беше усилие. Най-яркият пример за липсата на развихряне е прането. Моя милост си изпира дрехите, простира ги и после ги облича от простора, без да губя време в сгъването им. Тази практика е в разрез с разбиранията на  подредените хора. Затова стъпка първа от процеса последващ прането беше да простра. Стъпка втора се състоеше в създаването на следната среща в телефона ми - Среща с Прането, на *рандъм дата и час*, в дома на Пе, с цел да си прибера дрехите. Получи се и беше неприятно. 

Второто най-голямо премеждие за милата ми персона беше леглото. То си беше много удобно, безкрайно гостоприемно и дори оборудвано със завивки. Но трябваше да го оправям. Всяка сутрин. Защото не е възпитано да оставиш неоправеното си легло в чужда стая. Пък аз сутрин се занимавам с по-важни неща, като например да си видя фейсбука, да се почесвам, да гледам влюбено кафеварката или просто да излитам след успиване. Е, преодолях и това, в името на домашното щастие.

Хоби - още познат като "най-яката котка на света"

Пе беше много добър домакин. Пропуснах да спомена, че освен мен той прие и "най-яката котка на света". Освен безумното ми възхищение и благодарност, това му действие му докара и типично котешките проблеми в ежедневието. Като за начало трябваше да се отучи от навика да затваря врати, защото негово величество не обича на затворено. После се мина през отношението на черньо, което почти липсваше и за капак на всичко слагаме тоалетните навици. Те са много добри, но моето неналичие в доста моменти налагаше на Пе да чисти котешки пиш и ако прекалено често.
Предполагам и други неща са го притеснявали в нашето присъствие, но той го приема философски и се радваше на компанията, като накрая дори ми се "обиди", че го изоставям.
В крайна сметка този един месец ми помогна да разбера, че всъщност при хората и отношенията им, освен че две е повече от едно, две не е равно на едно плюс едно, като причината не е само в наличната котка. За месец с Пе научихме някои интересни неща за себе си, а и се научихме един-друг на интересни неща за света и другите хора. А Хоби научи, че мокета е най-върховното място, на което можеш да си наточиш ноктите.

_____________________________________________

Целият този разказ написах благодарение на LG, които ми дават много приятен повод да разкажа за жилищната драма в моя живот, като организират една много интересна блог игра. Условието е да се блогне пост на име "Две е повече от едно", а наградата отива при поста събрал най-много уникални и реални коментари. Реални коментари са тези, които са написани с линк към профила ви към някоя социална мрежа - Twitter, FAILbook, LinkedIn, каквото се сетите. Наградата е новият LG Optimus 2X, който е първият двуядрен телефон у нас. Адски много искам андроидски телефон, а този е най-върховното нещо, което може да има човек в момента, така че моля ви помогнете, като пуснете коментар и пратите линка на приятели/