Благодаря, Z-Rock

Някакъв есенен ден на 2006 г. е, а моята 15 годишна особа зяпа телевизия на вилата на леля си и вуйчо си. Там се появява реклама с участието на някаква яка мацка, която (рекламата) твърди, че има ново радио, което трябва да е Рок Радиото на България. Денят ще да е бил събота, а датата примерно 21-ви октомври.

После се прибрах в София и тъкмо бях изнудил моята мила мама да ме пусне на "нощна". Тогава нямахме интернет вкъщи, а и компютърът ми морално остаряваше, пък още си бях геймър. Та като мама ме пусна на нощна реших да видя що е то Рок Радиото на България. И се оказа Z-Rock, което си имаше и форум.

Форума казва, че тази нощна е била в нощта на 22-и срещу 23-и октомври 2006 г., откогато фигурира регистрацията ми там. Сега по радиото слушам за 5 невероятни години, в които има Z-Rock и си мисля, че те са невероятни основно заради Z-Rock.

Едва няколко месеца по-късно се състоя първата форумна среща на Z-Rock, на която мама не беше много навита да ме пусне, но все пак ми се довери. Благодаря, мамо. Там се срещнах с някакви всякакви хора, като повечето от тях вече не са, нито във форума, нито в компанията. Но това беше началото на нещо интересно.

Всъщност историята не е интересна, защото тя е много дълга, а и случките не са нещо уникално. Но пък са нещо много специално за мен, а предполагам и за другите участници. Важен е крайният резултат, на който се радваме в момента.

Пет години по-късно вече не сме компанията от форума, а просто компанията или приятелите. И то не само задочно и онлайн, а реално и живо. Когато някой закъса винаги има много, много рамена, на които да се подкрепи и да го избутат нагоре, доколкото могат. Когато някой се радва има още поне 30 човека, които да се радват с него.

За мен това е безценно и нито една кофти схема на парчетата няма да променят това. Единственото, което искам да пожелая на всички ни е да има повече подобни каузи и случки, които да обединяват разни хора, така че да се подкрепят и обичат, защото е важно, а и готино.

Честит рожден ден, Z-ROCK!