Като всеки нормален човек от време на време изпадам в състояние, в което си спомням разни неща и какво ме е движило преди време. Когато става дума за работата ми, няма как да не стигна до този блог, тъй като той беше съществена част от пътя ми напред. Всъщност той продължава да е съществена част, просто по малко по-различен начин.
За тези неща доста силно ми напомни Жюстин, която ме покани да разкажа на нейни студенти за моя път към журналистиката. После ми прати и няколко въпроса, на които отговорих в нейния блог, отново по темата. Може би най-същественото в тези въпроси е балансът между това да си блогър и журналист и да не се побъркаш, който на мен очевидно не ми се получава безкрайно добре.
В този ред на мисли се зачудих какво наистина е да си блогър и журналист, но не практически, а в главата ми. Въпреки че в последните месеци не би трябвало да се зова блогър, предвид тоталната липса на време, в което да списвам разни неща тук, не съм спрял да се идентифицирам с това. След известно мъдрене се оказа, че причината всъщност не е нито блогът, нито журналистиката.
Истината е, че би трябвало да определя себе си като нещо, което най-добре се вписва в надутата, помпозна и тежка дума "писател". Ако имах право на повече думи, бих се определил като човек, който пише, защото след всички тези години писане, това продължава да е нещо, което не ми омръзва и ме вълнува дълбоко. А това писане стартира именно в този блог.
Като малък имах топките да скоча директно в блогването, въпреки че началните резултати бяха наистина, наистина плачевни. Една трета от живота ми по-късно, смея да твърдя, че поназнайвам нещо за писането и нещата ми стават за четене. Нещото, което не се е променило обаче, е мотивацията ми - искам да кажа нещо, което да влезе в главите на хората, а ако може и да остане, то задачата ми е изпълнена.
Както казах и на Жюстин, писането е една от най-ценните форми на себеизразяване. Затова и се надявам някой ден писането ми да донесе на света, града или любимия ми човек поне малка част от това, което носи на мен. Дали ще се случи през блога, журналистиката или фейсбук статус няма значение, защото мотивацията винаги е там.
Тъй като започнахме с идеята за блога, той си остава важна част от мен, миналото ми и бъдещето. Това си е моят кът, където мога да напиша всяка простотия, дори да нарани егото на някой клиент, естетическото чувство на някой редактор или шизофренията на някой читател. Именно това е и разликата в блогването и журналистването.
Няма коментари:
Публикуване на коментар