23 ноември 2011

Кино в четвъртък: Опасен метод

В историята на човечеството има личности, за които хората просто трябва да знаят. Не заради друго, а защото тези личности са едни от "виновниците" за сегашното масово разбиране за света, като в същото време имат интересна и донякъде поучителна история. Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг са точно такива личности и вероятно това е причината да са основните действащи лица във филмa на Дейвит Кроненбърг "Опасен метод".
Филмът се фокусира върху лечението на Сабина Шпилрейн (Кийра Найтли), която е пациентка първо на Юнг (Майкъл Фасбендър), а по-късно и на Фройд (Виго Мортенсен). С тази история се  разказва за началото на психоанализата и заформянето на някои от най-значимите идеи на Юнг, както и за влошаването на отношенията между него и Фройд. За мен поне историята е представена доста добре, като фокусът е по-скоро върху пациентката и Юнг, отколкото върху Фройд. Както една приятелка отбеляза, това вероятно се дължи на факта, че за тези събития има исторически данни само от дневника на Юнг. Иначе филмът е базиран на постановката The Talking Cure на Кристофър Хемптън.
Макар да смятам, че е излишно, се чувствам длъжен да отбележа изключителната актьорска игра. Ролята на Фройд е била отредена за Кристоф Уолц, но за щастие по това време той е зает с друг филм, заради което Кроненбърг се обръща към Мортенсен, който се справя отлично. Фасбендър също е убедителен в ролята на Юнг, но личният ми фаворит е Кийра Найтли, която прави най-добрата си роля до момента.
Чувствам се длъжен да споделя, че въпреки ужасяващото качество, което предлага Зала 1 на НДК, имаше кадри и сцени, които ми направиха впечатление с красотата си, което пък говори за добре свършена режисьорска и операторска работа. 
Накратко не очаквайте филм за Фройд или Юнг. По-скоро филмът е за развитието на един метод и влиянието му върху двамата учени. Според мен филмът заслужава да бъде изгледан, ако не заради друго, то поне заради общите познания, които дава за Фройд и Юнг.

2 коментара:

  1. Режисьор е небезизвестният Дейвид Кроненбърг, който от култова фигура се е превърнал в някакво мекушаво подобие на себе си. Дори прави и нелоша екранизация на кошмарите на Бъроуз в едноименния Naked Lunch. А този филм ще гледам именно заради пресъздаването на конкретните събития, актьорите и малко надежда, въпреки че трейлърът предвещаваше холмаркска мелодраматичност. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Има нормалната мелодраматичност на тази история. Чак холмарска едва ли, но може и да дойде в повече на някои хора. За мен лично е премерена :).

    ОтговорИзтриване