България, която обичам

Да, това в заглавието не е шега. Въпреки че не веднъж съм писал, казвал и обяснявал, че България смуче, вярвам, че тук има неща, които заслужават да ги обичаме и за които много, много, много хора по света могат само да мечтаят. Това не променя факта, че в много други отношения тук положението е трагично, като само върха на сладоледа са здравеопазване, образование, съдебна система и интелектуален заряд на лидерите ни. Но темата е какво има за обичане тук, така че нека не се разсейваме.

Свободата
Животът в България върви с една неосъзната свобода, която мисля че ще оценим истински, когато загубим. Например за това да пиеш бира където и когато решиш, да ходиш на стоп или палатки без занимания с властите или други подобни “дреболии”. Дори да не практикувате точно тези неща, те са факт и дори възможността да ги правим облекчава режима, което е важно.

Евтинията
Да, знам - България е най-бедната страна в Европейския съюз, тук храната е по-скъпа отколкото във Великобритания, бедността ни е най-висока и т.н. Това са факти, които няма как да бъдат пропуснати, но също така е факт, че животът в България е брутално евтин. Реално всеки нормално работещ човек със среден доход може да живее почти бохемски, да пътува от време на време и да няма лишения. Причината е, че тук имаме евтини квартири, транспорт, забавления и алкохол. В Цивилизования Запад много от тези неща са непосилни за огромна част от населението, колкото и странно да звучи за някои българи.

Пътуването
Това го зачекнах и в предната точка, но е факт, че българите можем да пътуваме много по-лесно от повечето западноевропейци. Причините са няколко, като най-важната е евтиния транспорт, а на второ място са малките разстояния. София и Бургас са разделени на 3 часа с кола, което излиза до 100 лв. в двете посоки. Публичният транспорт също е безумно евтин и дори най-скъпите дестинации са в рамките на 60-70 лв. за двупосочен билет. Към това добавяме наличието на доста евтини хотели, хостели и къщи за гости, както и възможността за безплатно къмпингуване и нещата добиват много красив вид. Също така имаме и чудесни места от всякакъв тип - планина, море, зарязани села, китни градчета и т.н. Това в Германия и Дания нямат, поне не и за суми, които да не броим в средни български заплати.

Хората
Най-големият проблем на България са хората. Най-любимото ми нещо в България са хората. Да, шизофрения е, но у нас все пак има ебаси хората. Освен Наката, Вели, Алекс и Олег, за които ви разказах, има още десетки, стотици такива хора. Активни, готини, мислещи, с идеи и желание да ги избутат. Това може да звучи изтъркано, но е важно, защото точно в тази кафява дупка е важно да имаш съмишленици, за да не се изгубиш.

Възможностите
Именно, защото България е кафява дупка тук можем да докоснем небесата. Ако има една много ключова и важна характеристика за тази страна, то тя е, че има толкова много работа за вършене. Всеки един проблем, за който се сетите трябва да се реши, а всъщност се работи по толкова малко от тях. Благодарение на това със сравнително малко усилия можете да направите сравнително големи неща. Също така тук сме малко, което пък позволява да блеснете бързо и лесно, стига да имате какво да покажете. Все пак къде в нормалния свят има 24-годишни редактори, които се правят на специалисти в блога си и даже някой им се връзва?

Това са част от причините да обичам България, без да броя роднините, бързия интернет и Народния театър. Вярвам, че те са големи, но недостатъчни, затова ми е интересно да чуя още. Споделяйте в коментари и по социалки.

____
Снимка: Destructive Creation