Войната в Сирия и вълната от бежанци (или мигранти, както ви е по-удобно), засипваща Европа са теми, по които говоря малко и откъслечно във Facebook. Причините са комплексни, но със сигурност най-основната е, че имам усещането, че не познавам същината на проблемите. Колкото и да чета и да търся информация защо това се случва, какви са конкретните причини и виновници за конфликтите в Сирия, Ирак, Афганистан и т.н., не успявам да открия отговорите. Също така не мога да си обясня настоящите действия на замесените в тези конфликти страни, като причината за това вероятно е, че има адски много информация, която никога няма да е публично достъпна.
Истината е, че това са причините за темата като цяло да нямам крайно мнение. Затова и подходът ми към нея е сравнително прост, въпреки че ми докарва доста словесни сблъсъци, включително и с близки приятели - старая се да се придържам към житейските си принципи. А те сами по себе си също са прости, надявам се и логични, затова реших да споделя онази част от тях, която има връзка.
Говорим си за хора
Може би най-важното в ситуацията, което медиите и политиците всячески се опитват да ни накараме да забравим е, че всички ние сме хора. Не говоря само за нас - българите и европейците, а и за тях - бежанците и мигрантите. Винаги съм смятал, че хората са първо хора и това е нашето най-важно качество, по което трябва да съдим, независимо от цвета на кожата, нациналността, сексуалната ориентация или музикалните предпочитания.
Затова и вярвам, че бежанците и мигрантите заслужават да бъдат третирани като хора, за тях да се говори като за хора. Това не означава да лижем задници, да даваме подслон без да задаваме въпроси, а просто да проявяваме човечност, да не призоваваме към геноциди и да не се гаврим със съдбите на тези хора.
Имаме нужда от работещи правила
Европа днес е в абсолютен и тотален хаос. Илюзията за Европейски съюз, поне по тази тема, не успява да вземе конкретни и ясни мерки, за да се справи с проблема, който тормози практически всички ни. Затова и в Унгария строят стени на границите си, в Словения мобилизират армията си, а в Германия се чудят как да се справят със свободно пуснатите хиляди мигранти. Проблемът в момента е, че очевидно няма политическа воля Европа да се обедини, а и обществата на целия континент също са крайно разделени.
Може би единственото истински адекватно решение на този проблем, което ми е попадало е това на European Stability Initiative. В него мозъчният тръст отбелязва, че Турция е ключовия играч по южните граници на континента и ЕС трябва да работи в тясно сътрудничество с южната ни съседка. Накратко Европа трябва да приема бежанците направо от Турция, а Анкара да се съгласи да приема обратно онези, които стигат нелегално в ЕС. Подробностите са в техния сайт, наистина препоръчвам текста.
Какъв е принципът тук? Проблемите се решават с комуникация и постигане на компромиси. Не с едното или другото, а с двете заедно. Затова и смятам, че всички ние - българи, европейци, бежанци, граждани и т.н. трябва да комуникираме и правим компромиси. Идеалистичен принцип, който не работи, но все пак.
Реализмът е полезен
Последният, но вероятно най-важен принцип, който се опитвам да си напомням е, че нещата никога не са черно-бели. Вярвам безрезервно, че сред бежанците има много наистина страдащи и бягащи от войната хора, чиито животи най-вероятно са напълно сринати. Също толкова силно вярвам, че сред тях има други хора, които крият огромна потенциална опасност, най-вече от атентати и разпространение на радикален ислям. Точно този реализъм е причината да си мечтая да спрем джавкането по темата и да пристъпим към адекватни действия.
В крайна сметка все пак най-важно остава това, че повечето от нас няма как да имат адекватно мнение. Причината е, че нямаме адекватна, подробна и систематизирана информация, нито за арабската култура и разделенията в исляма, нито за политическата и икономическа ситуация в Сирия и целия регион. Това мисля са двете ключови неща, за които трябва да четем и да се образоваме, за да можем да разберем какво се случва и да имаме адекватно мнение. Дотогава остава да сме хора, да се опитваме да се обединим за решение на проблема и да сме здраво стъпили на земята.
______
Снимка: Dennis Jarvis във Flickr
Няма коментари:
Публикуване на коментар