От много време ми се ще да напиша нещо хубаво за приятелите, приятелството и колко са важни добрите взаимоотношения. Желанието блика, излива се, трещи, фучи, но в крайна сметка заставам зад бялото поле на монитора и гледам предимно глупаво, като на всичкото отгоре очерням пространството с клиширани глупости, които можем да прочетем във всеки произволен излив на нежни чувства от 15 годишни девойки.
И се чудя аз. Как точно да споделя на света, че приятелите са страхотно нещо, а когато ги имаш и са до теб е още по-страхотно. Как точно да споделя на света, че точно ей тези мой приятели са такива изроди и идиоти, че като се събера с тях не спирам да се смея и да бликам позитивизъм.
И както си се чудя, се сещам, че света това го знае много добре. А ако не го знае, значи, че е толкова глупав и заблуден, че няма смисъл да му се обяснявам.
Та, свят, ако не знаеш, че приятелите са най-голямото готино, го разбери.
Преди време най- добрия ми приятел ми беше подарил книжка с афоризми, наречена "Малка книжка за приятелството". Ужасно клиширани, да, ни и също толкова вярни :)
ОтговорИзтриванеЖалкото е, че наистина за приятелството не можеш да кажеш нищо, без да да излезе, че е клише. Защото е адски изтъркано, но все пак вярно. А толкова малко хора го забелязват. Много подминават заради това, че е клиширано, други пък просто "предпочитат" да не разбират за какво става дума.
И не количеството, а качеството на приятелите е важно :) Казвам го от опит. В момента имам само един истински, другите ги водя познати. Много народ (че и аз даже) ги е страх да се доверяват от страх да не бъдат предадени. Опитайте (и аз се мъча...) да сте открити с хората, никога не знаете в кой ще откриете верен приятел ;]