Образователна Смърт

Статуя на Климент Охридски
снимка: mantovski@Panoramio

Днес докато бързах за лекции, минах през градинката на НХА. Мястото със статуята на Климент Охридски, който държи две факли (или кинжали?), а на другия край на градинката нещо, което според мен е Смърт, чете книга от паяжина. В този момент, като никога, не съм със слушалки и не слушам музика. В този момент уличния музикант - флейтист, засвирва "Ода на Радостта". Химнът на Европейския съюз. Мелодията, която свързвам с училищни спомени от времето, когато бях на 9 години. Мелодията, която символизира свободата и напредничавостта на обединението, част от което сме вече почти четири години, този път ме натъжи. На мястото, на което дори безформената Смърт се пречупва пред знанието, аз отивам към университета, който ще трябва да затвори вратите си за мен за един месец. Един месец, в който аз няма да получавам знания, няма да усъвършенствам уменията си. Няма да бъда стимулиран да поддържам мнението си, че има шанс в родината ми. През този един месец университетът, в който съм избрал да получа професионална квалификация няма да ми я дава, тъй като няма пари.

Няма пари, защото (явно) има по-важни неща за милата ми родина, за земния рай, от това младите хора, които имат желание за напредък и просперитет, да се усъвършенстват и да се учат да работят за въпросната. По-важно е масата перхидролени мацки и дебеловрати бизнесмени да могат да фучат с 200 към морето, където да се сгъчкат със себеподобните си в името на летния загар. По-важно е да си имаме "Дупета", "Нагли", "Октоподи", "Медузи" и т.н. Още по-важно е тези акции да завършват със смешни или никакви присъди. Освен това е по-важно икономиката да бъде подобрена и да се справим с кризата.

Това е според нашите управляващи.

Готов съм да се съглася, но няма да го направя.

Защото някой трябва да ползва магистралите, да осъжда разните мекотели и да разраства икономиката. Някой трябва да ни отърве от добре облечените бизнесмени и перхидролени кукли с мозък колкото (на) кърфица.

Този някой, вероятно, няма да съм аз. Този някой, ако въобще го има, ще е някой, който е претърпял гаврата на цялата държавна система спрямо него. Този някой ще се е борил за нещо, което в целия свят се смята за най-важното и логично нещо, което можеш и трябва да правиш. Този някой ще се борил да получи образование. С което да работи за родината си. Да може да си плаща данъците, с които да укрепва икономиката, за да няма криза. За да не се налага България да се разделя с още повече хора, които стават за нещо.

Най-вече този някой ще има железни нерви. Според мен такъв няма да се намери.

По принцип съм против идеята за перманентна емиграция. Искам да уча в България, да живея в България и да работя в България. Не бих отказал магистратура или стаж в чужбина, но основното ми желание до момента е било да мога да живея нормално в България. Въпреки това в последно време все по-често си задавам въпроса "Възможно ли е?". Семейството ми е в другите три края на Европа, а тези които сме тук се борим ежедневно. С мизерията, простотията, непукизма, чалгата и държавната машина.

Аз искам да уча. Искам да знам. Искам да мога. За целта се записах в университет. За целта не искам да губя месец от времето ми за образование, в други дейности. Затова искам догодина парите за образование да се увеличат с 1% от бюджета, вместо да се свалят с 1% от него, защото аз и всички други студенти и ученици сме бъдещето на тази държава, която искам(е) да просперира и да дава по-добри възможности. А без пари няма как да стане.

Знам, че пари няма, но също така знам, че навсякъде по света перото Образование не се пипа. Ако трябва зарежете магистралата. Не ме интересува, че ще пътувам по кофти път до гадното ни презастроено море. Искам бъдеще. Много ли е това?