Sofia Music Week - STONE SOUR, Alice in Chains

Не е неделя, ама пък си имам оправдания. Няма да ви ги казвам, а директно минавам към взимането на червената Гривна. То стана за около 12 секунди, като това включва и въпроса "ама печат да му слагам ли", "Ама не, той е двудневен"... един вид съм вчерашен :/ Както и да е преживях "обидата" и напазарувах сандвичи. После хапнахме сандвичи на КПП1. После ни пуснаха. И, мамка им и организатори, днес бяха отворили вход 24, за разлика от предния ден, което доведе до поредно объркване от моя страна и хванах ограда (благодарение на... збл) далеч вляво от средата. Както и да е, преживяхме събитието Skre4, сравнително лесно. Тези момчета са шайка рап маниаци с метъл наклонности, които искат да приличат на също толкова скучните Limp Bizkit, ама дори това не им се получава. Това е изцяло лично мнение, знам че е хейтърско и не се срамувам от това.За сметка на това следващата група беше нещо, което обожавам. Следващата група включваше Господ 2. Corey Tylor -известен като *кхъ-кхъ" Кооооооооооооооооооориииииииииииииииииииииии... *кхъ-кхъ*.Дами и господа Stone Sour! Дами и господа... коя песен е тази? Втория ден започва с отвратителен звук. Нещо, което определено не очаквах, но Кори едвам се чуваше, да не говорим, че свириха новата Mission Statement, която бях чувал само в youtube. Проблемите със звука продължиха още време и Reborn разбрах, че е Reborn на припева, което не попречи да си съдера гърлото след като установих какво трябва да пе... грача :D. На Made of Scars нещата станаха малко по-добре, дори публиката се раздвижи. А Кори Тайлър се раздаваше от сцената. Винаги съм бил адски фен на пеенето му и съм знаел, че е добър фронтмен, но това, което показа в София надмина и най-смелите ми очаквания. Този човек търчеше по сцената и успя да огрее навсякъде. Няма да споменавам, че гласа му беше перфектен. Последва второ ново парче - The Bitter End, което също нарадва, но последвалата Your God отвя. Изненадващо за мен из цялата публика имаше някакви скачащи и кефещи се хора, а някакъв младеж за мен припяваше през по-голямата част от времето. За сметка на това само аз се фуках с яката си тениска на Stone Sour (тоз вляво съм аз :) ). Последва Through Glass, която определено раздвижи стадиона. След това новата Digital, която най-много ми хареса от трите нови парчета и по време на която Джош Ранд ми метна перце.

За финал светата троица в личната ми Stone Sour класация -Get Inside, Hell & Consequences и 30/30-150. Явно не само моя любима тройка, защото стадиона гръмна (като за неизвестна банда!), което изненада дори Кори. Бяхме похвалени, че сме най-добрата публика и ни се обеща, че ще се върнат сами! Дано.

Точно на мястото си!

Целият ден беше един такъв влажен и мрачен. Сякаш атмосферата предвещаваше, че на сцената ще се изявят едни от сиатълските богове. Alice in Chains трябваше да излязат на сцената. Детска мечта, но и лек ужас. Всички се питахме едно и също - "Ами ако Дювал се осере?". Минути след 18ч. шокиращо много хора крещяха под звуците на Them Bones.

Също толкова много хора бяха убедени, че това са Alice in Chains, а Уилям Дювал е техният вокал. Да, не беше Лейн. Въпреки това групата на сцената беше Alice in Chains, а не нещо умряло, което е трябвало да остане такова. Последваха още две Мръснишки парчета - Dam That River и Rain When I Die, след което се убедихме, че Black Gives Way to Blue е прекрасен не само на запис. Типично сиатълско мрачно плюс Alice in Chains равно на екзалтирани фенове по време на A looking in view. Сякаш това парче е писано за този концерт, макар и Man in the Box да ми се стори крайно подходяща. За съжаление края наближаваше, предвещаваше го мега бас секцията от Would?. Сложи го Rooster. Край!Трябваше да си тръгна след този край. След обещанието на Дювал, че ще се видим много скоро. Не мога да си го обясня, но има групи, за които си мисля, че не съм мега огромният им фен, но на живо просто ме зареждат брутално. Това ми се случи с Faith No More, Sabaton и с In Flames преди две години. Същото стана и с Alice in Chains...
За сметка на това не слушам Manowar и на тях скучах. Свириха някакви неща, пъчиха пози, пищяха, врещяха и имаха много минутно изтезание на колоните за край на песните си. И си бяха набичили толкова звука, че ми трепереше тениската (сериозно!). Но не това ме издразни. Най-много ме издразни момента, в който Джоуи ДеМайо изскочи и започна да разпитва колко хора са отишли заради Меновар. Нали сте голяма група бря? Ко ви пука кой е дошъл зарад вас, ай у лево! И всичкото това след емоцията и цялото лично преживяване на име Alice in Chains... Да живеят от автора.ком:

След това изпълнение Manowar са като един слаб, треторазряден цирк на селски стадион, някъде из Добруджа и цялото пъчене, ръкомахане, пози и както й да го наричат те, може да е любимо на много хора по света и у нас, но, уви не би трябвало да предизвика нещо повече от интереса на няколко първокласника, четящи старите, напукани книжки за Конан Варварина.

Последваха Rammstein. Група, която слушам от 12 години. Една от няколкото групи, които ме насочиха към твърдата музика като цяло. Група, която боготворях. До 23.06. Винаги съм знаел, че "Другите банди свирят, Rammstein горят", но все пак очаквах музика. А получих огън. Невероятно шоу, признавам. Такова няма да видя повече никога, предполагам, поне не и от друга група. Но само с огън не става. Излязоха момчетата изиграха си репертоара, като добавиха няколко думи на български и се прибраха. Аз поне така го усетих. Свириха любимите ми неща от новия албум - Buckstabu, Weiner Blut, Rammleid, свириха и Benzin, Keine Lust, Du Hast, Sonne, Ich Will. И глупости свириха, като Пуцито и Fruhling in Paris. Но най-грубото от всичко беше краткия сет. Точно час и тридесет минути. Немска му работа, но си искам Engel и повече стари неща. Все тая. Аз едва ли ще ходя на втори концерт на Rammstein, но 100% ще гледам Stone Sour и Alice in Chains пак. На самостоятелни концерти!
С това завърши първото издание на Sofia Rocks. С това започнаха мъдренията за догодина. Какво може да очакваме един господ знае, затова само ще чакам. И въпреки разочарованието от една толкова любима група, с ръка на сърце твърдя, че това е най-доброто и най-голямото музикално събитие, което се е случвало на София и България.

_____________________
ПП: Ако има някои, който харесва Меновар и се чувства обиден - не съжалявам, моля не коментирайте тази част от поста ми.
Снимка 1: zrockbg.com
Снимки 2-4: avtora.com