Годината е две хиляди и четиринадесета. Нарочно с думички, за да не го забравяме. В началото на тази две хиляди и четиринадесета отново се подписах, че не искам да разказват играта на Странджа.
Честно казано вече не помня колко пъти протестирахме за Странджа. Началото беше през две хиляди и седма година. После със сигурност имаше протести и през две хиляди и девета година. Орлов мост стана символ на протестите с тези за Пирин и морето през лятото на две хиляди и дванадесета година.
Днес е 28 януари две хиляди и четиринадесета. Едни хиляди хора ще отидат пак да викат, че не искат Странджа да се застроява. На мен ми писна да викам срещу вятъра, който отнася думичките някъде далеч от ушите на капутите, от които зависят нещата.
Всъщност ми писна да живея във видеоиграта на българското случване на нещата. Не за друго, а защото в тази игра краят на нивото води само до рестарт, често на цялата игра. И след рестарта отново не убиваш боса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар