Три месеца са достатъчна почивка от блогърстването. За това време човек може да приключи доста неща и да започне няколко важни нови. Животът да си върви и нещата да се случват.
Толкова е лежерно, че чак губиш идея за какво да пишеш. Какво искам да кажа на хората? Какво не съм им казвал вече? Кой въобще се интересува от нещата, които казвам?
И осъзнаваш, че всъщност и трите въпроса имат един отгвор. Няма значение. Всички си говорим и не се слушаме. Дори като се повтаряме, пак не се слушаме, освен ако казаното не ни е вече в главите. А дали някой се интересува от думите ми - също няма значение. Не че, не ме интересувате, мили читатели, просто и цинично - вие сте невидими, точно колкото и аз за вас.
За щастие остава надеждата, че нещо се променя някъде там. Че някой се замисля за нещата, които казваш и запомня, че всъщност може да е по-добър човек. Това е и мотивацията да продължаваш. Пък дали има резултат... Невидимите да кажат.
___
Снимка от
Няма коментари:
Публикуване на коментар