Ръждясах

Блогърската ми мечта е да пиша най-яките текстове на света, милиони хора да ме четат, а аз да скромнича, че всъщност блогът и писането ми са незначителни. Реалността е доста далеч от тази картинка, като причината не е само в това, че си говорим за мечта, а съм и самият аз. Всъщност блогът ми наистина е незначителен, което е в унисон с мечтата, но писането ми е толкова далеч от яко, че няма накъде.

Както вероятно тримата редовни читатели (без да броя мама!) са забелязали в последните месеци не пишех. След като си бих рекордите по брой постове тук през 2013, 2014 започна с абсолютно мълчание. В това време бях в сесия, където пишех курсови работи, домашни и друго супер вдъхновяващи и творчески неща. После започнах нова работа, в MobileNews.bg, където единствената политематичност се изразява в писане за софтуер и хардуер или пък смартфони и таблети.

И докато не мога да кажа, че съм спрял да пиша, всъщност в последните три-четири месеца имам чувството, че съм се превърнал в машина за писане. Имам си подредената схема на това как се пише даденият вид текст, сглобявам го с информацията, която трябва да предам на читателите и минавам към следващия. В същото време творческото писане, което изисква да помислиш, да усетиш нещата, да вложиш онази частица от душата си, която прави текста смислен, сякаш е останало в миналото.

В последните седмици стоя пред празни бели полета и сякаш мозъкът ми е тотално спрял. Имам поне 20 идеи за яки писания, които се превръщат в някаква псевдоновинарска последователност от идиотщини, които не носят никакъв заряд и емоция. Накрая затварям документа, пускам си музика, слушам красивите и гневни текстове и се питам какво по дяволите се случва.

Истината е, че съм ръждясал. Така както един кран ръждясва, дори когато се ползва. Времето минава, правиш едно и също, през теб минават хиляди литри вода и в крайна сметка пак си кафеникаво-оранжев и се рушиш. Хубавото при хората е, че този процес може да се спре с практика, готини изживявания и нови неща в живота.

И още по-хубавото е, че за пореден път си спомням, че фокусът е много важен. Не фокусът в това дали милиони те четат, а в това дали пишеш нещата, които искаш. Дали сам се четеш и си казваш “това е ок, може и по-яко, но е ок” или “това е пълно лайно”. Този текст го дописвам с мисълта, че е лайно, но поне е истина. С повече практика и фокус ще е ОК.

____
Снимка Chantal Nederstigt