Събуждаш се от пронизителената вибрация на телефона си и по навик, като стрела, започваш да докосваш екрана, докато досадното движение не спре. Следват десет минути тихо блаженство. В обикновените дни, днес обаче ужасният звук се завръща след около 20 секунди сънена безтегловност с елементи на вина.
Сещаш се, че имаш рожден ден и вибрацията е била обаждане от ранобудния човек, който те обича и иска да сподели този факт. Поводът е, че днес официално си с 365/6 дни по-близо до пенсия, гроб, порастването или каквото там си искаш. Днес е твоят ден и по повода ти се отказва правото на блажената вина, която представлява бутонът snooze.
Вече си на 23 и изпитваш умерено вълнение от факта, че имаш рожден ден. Смесица от сериозното пораснало цупене на фона на объркващи детски емоции, въпреки сигурната липса на торта, свещи и сандвичи от франзели. И докато се маеш по тази екзистенциална полемика смартфонът ти чегърта по шкафа с неминуемото вълнение на любимия ранобудник в другия край на 3G вълната.
Сънена, престорена изненада блика от най-милото телефонно "Да", на което си способен. От другата страна се изливат талази от позитивизми, мили думи и благопожелания, на които трябва да отговориш поне толкова смислено и въодушевено. Само че от устата ти се изтръгва единствено наниз от смотолевени и смутени "мерси" - та и "благодаря" - та.
Всяка година се случва едно и също. Имаш празник, който наистина е специален, но често е по-специален за околните, отколкото за теб. Както за теб са важни рождените дни на близките ти хора, докато те смутено мотаят благодарности в нелепи телефонни обмени.
И още след първия разговор, докато с трепет наблюдаваш кафеварката си, осъзнаваш, че те чакат още 20-ина часа в леко притеснено въодушевление. И докато всяка година, ден преди твоя, се питаш дали няма как да го прескочим тази година, цялото мероприятие и вълнения всъщност топлят сърцето ти по неповторим начин. "Man, толкова много хора ми желаят доброто".
Да им се връща.
_____
Няма коментари:
Публикуване на коментар