Бавният колапс на българщината

Върнете лентите на един друг четиринайсети ден от месеца. На 14 януари 2009 г. беше един от първите крайни и масови протести у нас, след 1997 г., който беше смазан. Ако тогава някой беше посмял дори да си помисли, че България може да е страна с едногодишен протест, който да има някакъв, макар и не особено осезаем смисъл, вероятно щеше сам да си се изсмее.

За тези над 5 години обаче се случиха много неща, които промениха света. Може би най-важното е, че вече всички имаме интернет и смартфони. Може би по-важно е, че Occupy движението показа, че крайно лишените от власт избиратели, всъщност могат да променят нещо. А може би на всички ни писна да накланяме главици.

Важното е, че в обществото ни, не само българското, се случват едни високоскоростни, огромни и важни промени. Както съм споменавал и преди, по протести ходя от прекалено много време за един 23 годишен човек. Разликата между преди и сега е, че хората днес знаят някои съществено важни неща, които носят и най-важната промяна в протестите ни и обществото ни.

Ние имаме власт
Най-важната промяна е, че хората осъзнават властта си. Да, нейните инструменти са смартфоните и социалните мрежи, но властта е тук, в нашите ръце. Ако някой си позволи нещо нередно, всеки от нас може да вдигне шум, който да доведе до последствия. Не казвам какви последствия, не е важно.

Заедно можем
През 2009 г. група подставени скинарчета причиниха хаос, в който полицията млатеше с палките си баби и тийнове. През 2013 г. Facebook и Twitter гъмжаха от постове за групи хора, които дават вид на подставени лица. Дори най-активните провокатори бяха смачкани от активното отстояване на принципите на протеста, което мисля се случи за първи път тогава.

С това си доказахме, че заедно можем да отблъснем вредителите, дори когато те са в човешка форма и уж са от нашия отбор.

Дневният ред идва от хората
Сред теориите, които ми наливат във ФЖМК, една от най-смислените е тази за медийния дневен ред. У нас той се определя напълно от зависимите медии и политическтие формации. Протестът обаче устоява цяла година в медиите, въпреки намаляващия интерес. Това е важно, защото по този начин активните хора получават важната медийна трибуна, която допреди няколко години беше практически недостъпна.

Българинът е мъртъв. Да живее българинът!
Хилядите хора на площада доказват най-важната промяна. Класическият българин, който изкарва по-голямата част от живота си в мрънкане и оплакване, докато мляска салата и жули ракия, изчезва. Бавно, трудно, постепенно, но сигурно.

Затова и #ДАНСwithme не трябва да се разглежда просто като протест. За мен това е по-скоро един важен, закъснял, но безценен процес, от който България има нужда отдавна. Процес, който е в самото си начало, но вече дава плодове, за които не сме и мечтали.
________
Снимка: Streets of Sofia: #ДАНСwithme, day 2 by Alexandra on Flickr