28 ноември 2010

Black Wednesday

Обожавам банани.
Ама наистина. Винаги когато видя банани си купувам по един-два и си ги хапвам на мига. Спрях да купувам на килограм, защото после ме боли стомаха. Това си е кило банани, пък и колкото и да съм всеяден ми идва в повечко. Тази ми любов датира още от ранна детска възраст. За разлика от мен сестра ми, и до ден днешен, ненавижда бананите, като имам особени съмнения, че е таен заговор от нейна страна, за да видя от нея, че не яде банани и да спра и аз, за да ги изяжда всичките сама. Ама не ти мина номера-а-а-а *оплез с палци в слепоочията*.
Освен, че обичам банани съм и на доста крехка възраст. До преди 2-3 години магазинът беше мястото, в което се чудя какво да си купя, а едва от година в къщи спряха да се материализират неща като крушки, паста за зъби, шампоан и т.н. Така е, мама замина далеч *драматичност*.
За последната година, освен че сам си купувам всичко, започнах да забелязвам как си менкам магазините. От тук ще си взема яката салатка, там готина майонеза, а в онзи супер какъв як хляб има. Освен това ми прави впечатление къде е евтинко, къде има промоция, къде касиерката е по-секси, но да не се отклоняваме.
И покрай всичките тези сметки и пазарни врътки започнах да си купувам определени неща от определени места. Както всеки от нас прави почти всеки ден.
А тази седмица откриха магазин LIDL. На това нещо му се носи славата на ценови рай горе-долу откак се помня (както споменах това не е много отдавна) и дори на мен ми е безкрайно любопитно какво толкова пък има там и колко пък е евтино.
Оказа се, че има банани за 70ст. и краставици за 40ст. Което накарало много пенсионери да хукнат към новооткритите обекти на въпросните вериги. Изцяло в реда на нещата многото хора водят до много проблеми. Блъсканица, бой за банани и т.н., в този случай. Медиите отбелязаха цялата тарапана прекрасно, драматично и като топ новина. От там цялото онлайн войнство се надигна и зажумя колко ни е лош живота, щом за кило краставици и кило банани бабите се млатят като Скалата и Ледения.
Друга част от войнството отговори с клипчета показващи Black Friday - петъкът след Денят на Благодарността, когато в САЩ започват коледните промоции и има невероятни отстъпки и промоции, както и невероятни опашки, блъсканици и инциденти.
Първите веднага върнаха, че тук става дума за храна, а не за техника както в САЩ.
Ако ме питате мен, това е прекрасна маркетингова стратегия от страна на големите дискаунт вериги, които навлизат в България. Нямам предвид ниските цени на кой да е продукт, а точно на бананите. Не знам дали някой помни, но при откриването на Карфур, друга такава верига, се случи абсолютно същото нещо, с абсолютно същия сценарий. Ниски цени на банани, огромни опашки, огромен медиен шум, огромно жужене по социалките.
Първия път реших, че е случайно, но LIDL са доказателство, че не е. Точно бананите, а и всичките цитруси дълги години са давали началото на коледните празници по магазините в България. Само че преди 25 години е имало една пратка с банани, заедно с една опашка пред единствения магазин и ако не се доредиш край. Няма банани след вечеря. И сега, 20 години по-късно, в главата на всички преживяли тези прекрасни години на възход, които са пример за управниците ни, бананите свършват до края на деня и край.
Това, наред с гореспоменатото мизерно положение на българите дава отговора на въпроса за живота на бананите, вселената на краставиците и всичко останало. И всичко това в 42-та седмица на тази година.

5 коментара:

  1. Хах! Завършека ми хареса, пък и публикацията като цяло. Прав си за ситуацията преди 25 години, въпреки че тогава нито ти, нито аз сме били родени тогава. Просто в момента сме на апогея на селянията, простотията, *тук изброявам негативни черти на българите*... Нищо, че навсякъде сега има банани - хората за стотинки ще се изтрепят. Дори ме е леко срам да го коментирам...

    ОтговорИзтриване
  2. Мен не ме е срам. Дори не ми е и кеф. Тотално безразличие. И то не, защото не ми е жал за бабите и всичките хора, които не могат да си позволят нормални условия на живот, а защото това е поредното доказателство, че дори в България зомбирането е тотално и каквото ни е заложено в мозъка си щрака. Дори след 25 години.

    ОтговорИзтриване
  3. Зависи как се гледа на всичко

    ОтговорИзтриване
  4. Мен не ме е срам. Дори не ми е и кеф. Тотално безразличие. И то не, защото не ми е жал за бабите и всичките хора, които не могат да си позволят нормални условия на живот, а защото това е поредното доказателство, че дори в България зомбирането е тотално и каквото ни е заложено в мозъка си щрака. Дори след 25 години.

    ОтговорИзтриване
  5. Хах! Завършека ми хареса, пък и публикацията като цяло. Прав си за ситуацията преди 25 години, въпреки че тогава нито ти, нито аз сме били родени тогава. Просто в момента сме на апогея на селянията, простотията, *тук изброявам негативни черти на българите*... Нищо, че навсякъде сега има банани - хората за стотинки ще се изтрепят. Дори ме е леко срам да го коментирам...

    ОтговорИзтриване