Сто.

Хе-хе, това е пост номер сто тук. Или стотният път, в който словоизливам за някоя глупост, която занимава мозъка ми за повече от 40 секунди. Стотният път, в който пускам нещо, прочитам го и си казвам "Оф... т'ва е много зле". 

Всъщност това е пост номер около 120, ако математиката ми е що-годе точна. Само в последния месец написах и изтрих поне 6-7 пълни буламача, а в миналото съм писал още подобни неща. Имам една чернова, готова за публикация, и една, която седи от лето господне 2008-мо и чака да  ме вдъхнови идеята, която да се върже с началната идея. Дано стане преди 2014 г.

Реално тези 100 публикации са нищо, особено предвид факта, че 72 от тях са от последните 9 месеца, в които се водя активен блогър. За мен поне интересното са другите 28 публикации. То не са псувни по пъпчиви пубери, които ми скапват играта, пъпчиви пубери, които ми крещят под прозореца, футболни драми, олимпийски емоции и някакви всякакви пуберски глупости, които, като чета сега, се плаша колко много промяна може да има в един човек за по-малко от 3 години. Това е то тийнейджърство.

Ако не се лъжа, се повтарям, но този блог е нещо повече от място за изява за мен. Особено в последните месеци. Благодарение на блога се научих да се изразявам далеч по-ясно и много по-аргументирано. Научих, че хората харесват подобно изразяване. Освен това благодарение на блога се запознах с адски много и адски ценни хора, зачетох много готини блогове, които ме научиха на много.

За следващите сто си пожелавам да стигна до нивото на любимите ми блогъри. Пожелавам си процентът на постове, които си харесвам, да не остане един, а да се повиши. Пожелавам си и повече позитивни постове, повече позитвини новини, които да коментирам, и повече приятни разкази, които да споделям. А на вас ви пожелавам да си намерите нещо, което да ви носи удоволствието, което този блог носи на мен.