Мога с ръка на сърце да обявя, че българското кино изживява своя ренесанс в момента. След дълги години на абсолютно бездарни и високопарни купчини тор, най-накрая започнаха да се появяват наистина добре изпълнени филми с български произход. Поредното доказателство, затвърждаващо тезата ми, е TILT.
Историята е за банда младежи, които се опитват да изкарат пари, за да отворят собствен бар. Случайната среща на Сташ (Явор Бахаров) и Беки (Радина Кърджилова) води до страстна любов, която бързо е прекъсната. Компанията е обвинена в разпространение на порнография и единствения начин да се измъкнат е Сташ и Беки да спрат да се виждат, тъй като бащата на девойката е полковник в ДС, който не е съгласен на подобна любовна авантюра. Следва борбата на Сташ за любовта, която поема доста откачени обрати и води до най-сладката част от филма, а именно сравнително неочаквания край. Не мога да кажа, че е тъжен, нито че е хепи енд. По-скоро е нещо балансирано и реално. Какъвто е и целият филм. Цялата история е представена реално. От надписите гласящи "Sex Pistols" на разни места, през мечтите за клуб с билярдна маса, та до безумната реалност на комунизма и зората на демокрацията, включително и мизерията на емигрантите в западна Европа.
TILT е режисьорският дебют на Виктор Чучков - син. Преди е режисирал музикални клипове, което съм убеден, че му помага за визията на филма. Тук-таме има някакви много приятни подробности, които допълват картинката, а и всички детайли са на мястото си. Имаше 1-2 неща, които не бяха като от тогава, но дори не помня какво точно. Освен това езика, който ползват героите е типичният жаргон на 90-арския младеж, макар и някои дами да възнегодуваха от честите цинизми.
Музиката ми направи огромно впечатление, защото беше на място. Забелязваща се, но предимно с добро. Не съм запознат с кариерата на Виктор Чучков (старши), но тук доказва, че музиката за филми му се отдава, макар и да му помагат Нуфри и Явор Русинов, които са се доказали (поне за мен) като наистина добри български музиканти.
Но всъщност най-хубавото нещо в този филм са актьорите. Не че правят най-великите роли, които сте виждали. Чисто и просто това са млади български актьори, които очевидно са свикнали да играят пред камера. Не знам в коя от двете сапунки се подвизават, но явно това им дава нужния опит, с който да направят силни роли в пълнометражен филм. Явор Бахаров е неподправен романтик, Радина Кърджилова е нещастно влюбена, а Александър Сано е мазно копеленце и нито един от тях не те оставя с впечатлението, че може да е нещо друго.
Макар да не блести с нещо прекалено невероятно в цялостен мащаб TILT е най-добрият български филм, който съм гледал до момента. Не защото може да се сравнява със световното кино, а защото ме накара да го чакам, да имам сравнително високи очаквания и след това да напиша позитивен коментар по повода. Малко филми като цяло постигат нещо такова, така че това е успех.
Отвратителен филм. Изключително слаб. Колкото ще реклами и музикални видеа да е снимал Чучков-син и това да му „помага за визията на филма“ –– направил е ужасно тъп филм, за който си личи, че е писан от сто човека. Георите са банални, прекалено общи –– генерализирани –– и с изцяло нелогични, противоположни дори, действия. Бащата, който е Лошият във филма, показва объркваща за такъв тип герой „хуманност“ спрямо Сташ (уж, от някаква гузност спрямо самоубийството на съпругата му, но честно ли?), като му дава три или четири шанса, докато въпросният –– уж главен герой –– не изминава никаква арка, а от началото на филма до края прави един след друг от глупав по-глупав избор с телешки поглед, докато накрая не убива човек (а Беки му прощава това защо?). Бахаров се издава, че е абсолютно изгубен извън лековатата си роля в „Стъклен дом“, откъдето пък идва второто хубаво нещо във филма и това е Радина Кърджилова, която си показва гърдите и задника и така спасява петте лева, които дадох да не изгорят. Първото (и единствено) хубаво нещо във филма, разбира се, е Ованес Торосян, който прави вече втора много добра роля след „Източни пиеси“ на Камен Калев и който единствен, всъщност, създава не просто правдоподобен, но и разбираем герой, на когото публиката може да съчувства. Александър Сано, макар да е поставен във второстепенна роля, прави най-доброто, което е възможно с нея. Като цяло –– талантът си личи, където го има, а където го няма –– gratuitous nudity (а където и това го няма –– отвратителна къдрава коса).
ОтговорИзтриванеТова, което е особено ужасно е, че всъщност всеки един герой във филма е, директно (Сташ, Змията, Полоковника, Среброто) или чрез пасивността си (Гого, Ангел, Беки), морално компрометиран –– главният герой най-вече, който, нека напомня, убива човек, защото му е откраднал заведението и приятелката –– уж –– възползвайки се от обстоятелставата така, както той (Сташ) не успява.
Дори по правилата на B-movie, или чисто комерсиалните екшън филми, този е абсурден и глупав, особено във финалната сцена –– „...балансирано и реално“, ама друг път. Моля ви се, г-н Темелкоф.
За пореден път заключавам –– ренесанс –– трънки. „Източни пиеси“ и сега се чака „Островът“.
Всичко друго е трева...
Не смятам, че сценарият и действията на героите, с изключение на мацката, са нещо, което е нереално. Не знам къде и какво играят актьорите от този филм, но знам, че тук се справят прилично, особено ако ги сравня с масата филми, в които основно се преиграва. Главния герой убива човек, който го е предал многократно. В живота хората убиват и за по-тъпи неща.
ОтговорИзтриванеЗа пореден път заключвам - ренесанс има. След като не заспивам на този филм, значи е по-добър от всичко друго българско в последните години.
Това със заспиването ме провокира да предложа "Caché" на Ханеке този четвъртък и споделете впечатление.
ОтговорИзтриване