28 февруари 2011

Футболна интелигенция circa 2011

Снимка: actualno.com
Какво по-добро занимание за събота привечер от това да отидеш на мач? Ами-и-и-и, това да отидеш в антизапалянковски бункер накрай света, например. Най-вероятно ще ти спести потрошени кости, имущество и нерви. И посещение в болницата.
Отдавна се чудя на цялата тая мания около топките и ритнитопковците, която преследва населението. Въпреки невежеството ми по въпроса бих могъл да разбера защо някой си пада по Ливърпул, Ман Юнайтед, Барса или Юве. Обаче не мога да разбера какво същество би изпитвало удоволствие да гледа "мачовете" на Левски и ЦСКА. То не, че не играят момчетата, просто не го могат. Последният път като гледах български мач имах чувството, че гледам приятелите ми, които играят в двора на Бастилията, като единствената разлика беше, че това по телевизията беше далеч по-скучно.
Въпреки това съботният мач е бил посетен от няколко хиляди фена. Сред тях е имало и неизбежните 100-200 лумпени, които са превърнали стадиона в пчелен кошер, който хвърля димки и троши. Тук се включили другите пословични лумпени, наречени българска полиция, които изнесли агитката на ЦСКА извън стадиона. Принципно е ОК. Изкарай размирниците и да си ходят, но нали българската полиция ни пази, тя решила да си остави феновете да вилнеят извън стадиона. Резултата са изпотрошени витрини, коли, улични телефони и глави, а за цвят има и 20-тина ареста.
Чистата фактология не би могла да ме накара да отида отново на мач в България. Единственото ми посещение беше на мача Левски - Барса преди 3-4 години и мисля с това да си остана. Не защото играта е винаги тъпа, а защото на тези места е опасно за мен. Независимо дали съм фен на Левски, ЦСКА или Юнак Мало Бучино, най-вероятно ще се озова в Пирогов, 6-то РПУ или някакво друго поправително заведение.
А това е жалко. Адски жалко, защото футбол в България може и да има. Стадионите биха могли да се пълнят, което би докарало пари за усъвършенстване на цялата система от стадионите до играчите. Но за това се изисква (повтарям се) силна воля и малко мисъл. Ако на входа на стадиона преди всеки мач се правят наистина щателни проверки и се прибират всички оръжия, димки и т.н., то на стадиона би било по-безопасно. Друга стъпка е да има сурови наказания за футболно хулиганство. Ако на 20-ината задържани им се наложи една солидна глоба и прекарат една седмица в ареста, ще ги видим дали ще вандалстват пак. А ако го направят, следващия път - по-солена глоба и повече на топло, например.
Интересното е, че това са изпробвани и успешни стъпки. Например в Англия и Италия има такива хулигани, пред които тукашните безмозъчковци изглеждат като мили агънца. Въпреки това там рядко се чува за развилняли се фенове, които да са изпотрошили цял квартал.
Свидетели сме, че такива неща се случват не само у нас. Въпросът е в реакцията на властите. Затова те са власти, затова им плащат - да имат ясна представа как да реагират, така че да не пострадат невинни хора и да неутрализират провокаторите.
Надявам се докато дойде моментът аз да водя децата си на мачове стадионите да са достатъчно безопасни, а футболът ни - достатъчно качествен. Надявам се сегашната идиотщина в българския спорт като цяло да престане и най-накрая да имаме нормални условия за талантите ни, защото имаме истински талантливи спортисти, които просто се губят сред ръждясалите съоръжения и комунистическите ни спортни федерации. Надявам се.

Няма коментари:

Публикуване на коментар