Кино в четвъртък: Стъпки в Пясъка

Българското кино е много подценявано и подритвано в ъгъла на афишите, за да отстъпва място на големите американски продукции. Това не е случайно и е факт, че българското кино страда от някаква странна болест, която отблъсква зрителите. За щастие в последните 4-5 години българското кино изживява своеобразен ренесанс, част от който е и чисто новият филм "Стъпки в пясъка".

Историята се завърта около завърналия се емигрант Слави, който разказва живота си на служителите от митницата на софийското летище. А живота му е доста бурен. Още на 6 години пресича българската граница, за да си вземе топката. В гимназията се влюбва в Нели, която остава жената на живота му, после преживява казармата, разочарова се от родината си и избягва в Австрия. Там намира временно щастие, но в крайна сметка продължава пътя си напред, а в още по-крайна сметка се завръща у дома. Този кино разказ е създаден по истински случай, което може би е причината във филма да няма нито момент, в който да се чудиш "Ама това защо?". А може би причината е, че Слави е един от нас. Притискан от режима, разочарован от България, неспособен да забрави дома си.

Ролята на Слави е поверена на Иван Бърнев, за който дори не бях чувал преди, но остави меко казано добри впечатления с играта си. Бърнев успява да покаже един мислещ софт-бунтар, който просто дава напред. Добро впечатление оставят и Яна Титова и Карла Рахал, като първата играе любимата на Слави Нели, а втората е тяхната приятелка Вера. Единствената ми критика по тази графа е, че Слави изглеждаше по един и същи начин на 19 и на около 45 години, като само цвета на косата му е променен.

Музиката към филма не ми направи никакво впечатление. Два дни след като съм го гледал не мога да се сетя какво точно е звучало, което за мен е бонус, предвид някои филми, които помня само с лошо в тази част. Странно ми стана, че все още се излъчват филми във формат 4:3 в кината, но и това не е болка за умиране. Сценаристите са свършили също толкова добра работа, защото за 89 минути нито веднъж не се почудих "Айде, няма ли да свършва тоя филм". Най-сладката част от филма са последните 10-ина минути, които не очаквах да са там. Основната ми критика е, че хронологията на филма е неясна, особено накрая. Сега той се връща в България веднага след падането на стената или другата любовна история продължава до преди седмица, или пък се е върнал ок. 2000г. както в истинската история (Споменах ли, че филма е по истински случай?). Аз лично останах с впечатлението, че той е на летището през 1990-а, но пък митническите служители имаха телефони от 2007-ма. В крайна сметка се оказва, че истината е някъде там.

Ако погледнем филма като поредния филм, а не както гледаме български филми, бих го определил като доста добър. Има добра актьорска игра, добра история, явно ненатрапваща се музика, което директно вкарва филма в онази гадна категория 7/10. Ако пък го гледаме като български филм, то Стъпки в Пясъка изпъква точно с тези си качества. Най-вече с факта, че това беше 3-ия български филм, който не ме издразни с театралничене или нелогичен диалог.

Най-накратко - гледайте Стъпки в Пясъка.

___________________________

Кино в четвъртък, защото гледам всеки четвъртък да се възползвам от офертата в софийските кина за този ден - цена 5 лв. Освен това отдавна ми се пише за филми, но все не набирам смелост, така че сега ми е сефтето. Моля за критика :).