Министерство на Всевъзможния Резил

Снимка: lulin.info

Напоследък МВР е много в устите на хората и по страниците на вестниците, включително и в моето полезрение. И на фона на цялата гадост и корупция около това министерство съм много щастлив, че тази седмица МВР по-скоро ме забавлява, въпреки че и ме вбесява.

В понеделник "24 часа" съобщи новината на седмицата в личния ми списък с безумия (добре де, бебето Оргазъм бие, но с малко), като обяви, че КАТ-София призовава пешеходците да вдигат ръка докато пресичат на пешеходни пътеки зебра, за да бъдат забелязвани от шофьорите и да заявяват недвусмислено желанието си да пресекат, защото видиш ли, явно много пешеходци ползват пешеходните пътеки за почивка между тротоарите.

Естествено Капитал не останаха да си се хихикат самостоятелно и затова решиха да направят операция "Ръкомахане", като се опитат да пресекат пешеходната пътека на паметника Левски в центъра на София и дори снимаха опитите си. Ако питате мен, човекът, който са снимали не е достатъчно ентусиазиран и не ръкомаха добре. Трябва да бъде обучен на движние тип хеликоптер, като внимава да не литне от вълнение.

Всъщност въпросът не е в безумните изказвания, а в практиката. За начало искам да припомня нещо, което всеки шофьор е длъжен да знае:

 Чл. 119 от ЗДП

1. При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
2. При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.
3. Пешеходната пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.

Истниският проблем е, че на институцията, която трябва да следи за спазването на прословутия Закон за движение по пътищата, й се налага да прибягва до подобни мерки. Това не говори просто за безсилие на институцията, нито за смущаваща некомпетентност. На мен това ми говори за неограничена наглост. Говори ми, че тези хора ни мислят за абсолютни балъци, които ще вървят по улиците ръкомахайки, като първите кретени.

В тези три точки недвусмислено се казва, че шофьорите са длъжни да правят път на пешеходците, които са на пешеходна пътека. Без сигнализация от страна на пешеходците, включително и без размахване на крайници, така както се случва в цяла Европа. Работата на КАТ е да следи за спазването на тези три точки, както и на всички други от ЗДП. Само че КАТ спи и досега не съм чул да има глобен шофьор, за това, че не спира на пешеходна пътека.

В крайна сметка явно няма какво друго да очакваме от служителите на една институция, която има за основна цел да събира дарения и да смуче от държавния бюджет. За мен тази институция безумно прилича на един паразит, който причинява безброй вреди. За съжаление в момента не разполагаме с антибиотик, който да отстрани паразита, затова и ще си останем с ръкомахането.

Ша откача

Снимка: Грозно е, значи е мое творение

Мдам, сериозно. Веднага почти, ама ще изчакам поне да свърши работния ден, 'щото някак си не е възпитано да изкрейзваш около колеги. Ще откачам, 'щото навън е август, пък тука вътре не е.

Не че е някакъв времеви балон нашата редакция, просто е някакво работно, пък главата ми не е тук, тя е навън в август.

Една част е на стопаджийската среща, която е сега на Карадере. Няма да ходя, ама искам, ма няма. Нищо де, все пак е яко и ще има някакви хиляда европейци от всичките много европейски страни, като всичките си ползват само палците за пътуване. 100% е много яко.

Главата ми е и в Унгария, нищо че интересното там е чак след няколко дни. За мен конкретно е във вторник, когато около 7 сутринта ще се пренеса от леглото в нечия кола и ще отпраша за Будапеща. Поводът е фестивалът SZIGET, който упорито хората наричат Зигет, ама той се зове Сигет и е много, много, много як. Тази година там ще има някакви абсолютни "гадости" като White Lies, Kasabian, Interpol, The National, 30 STM, Leningrad и още една огромна купчина мега якости. И аз там... 

Главата ми е и в Дания. Там музика сигурно има постоянно, не знам. Само знам, че там има едно същество, което на 27-ми ще стане на 23 и трябва да го отбележи подобаващо. Не че ще й помогна много точно за отбелязването, просто трябва да сме заедно. 'Щото т'ва братско-сестринската либOFF е голяма работа.

Главата ми е и в Италия, по-конкретно Болоня. Там пък ме чака някакво мега приключение, което чак се чудя дали ще преживея. Ще отлитам директно от данията към италията, за да гледам още гадна музика - Arctic Monkeys, Kasabian, White Lies, The Wombats, The Vaccines... Пълна идилия. Освен това, ща не ща, тогава трябва най-накрая да се възползвам от прословутия CouchSurfing, който от толкова години гледам леко уплашено, а едва оня ден срещнах пътешественици чрез него. Дано чувството и отвън да е такова.

Мдам, тотална шизофрения ме е ударила, пък от това страда всичко блогърско и работно около мен. И докато обикалям света да си събирам главата се надявам да не остана забравен, защото после що яки истории ще има...

Ще цитирам въпросното женско от сестрински вид, което ще одъртява в Дания - "А бе, гъз път да види."

Заслужена смърт?

Хора си отиват ежедневно - тъпо, но факт. Независимо как, кога и къде ще се случи - всеки от нас ще престане да съществува, колкото и да не ни харесва. Това носи адски много тъга сред хората, но още по-тъжно е когато смъртта посети някоя много известна и сравнително одумвана личност, защото тогава се активизира грозният глас на обществото.

Ейми Уайнхаус беше такава личност. За съжаление тя почина в събота след дългогодишни проблеми с алкохола и наркотиците. Конкретни причини за смъртта й все още не са обявени, но ако прочетете новините около нея от последните месеци ще разберете за какво става дума.

Признавам без бой, че не харесвах личността Ейми Уайнхаус. Някаква скандална британска девойка, която съм виждал само пияна или надрусана и показваща среден пръст на фотографите. Не е особено привлекателно, нито пък особено възпитателно.

За сметка на това харесвам музиканта Ейми Уайнхаус. Не, не съм болен фен или нещо такова, просто смятам парчетата й за доста приятни, а гласът й за повече от интересен. Едно от най-големите постижения на Уайнхаус всъщност е това, че сякаш проби една ниша в поп музиката, която се запълва от млади, талантливи мацки, които просто пеят с невероятните си гласове. За справка чуйте Adele и Lily Allen, например.

Тези дни наблюдавам една крайно неприятна тенденция в коментарите около смъртта на Ейми Уайнхаус. Става дума за разделянето на два крайни лагера в "общественото мнение". Единият, който сякаш виждам повече, е на хората, които смятат, че Уайнхаус си е заслужавала смъртта и съвсем няма лошо, че на света има един наркоман/алкохолик/зависим по-малко.

На първо място е адски селско и малоумно да кажеш, че който и да било заслужава да умре. Няма значение какъв живот е водил - всеки човек заслужава да живее. В същото време, никой човек няма правото да определя кой и как ще живее. Второто нещо, което би могло да е тема за размисъл, е въпросът - "А ако това е твой приятел/близък/дете?".

Има и втори лагер, който е съставен от хора, които издигат личноста й на пиедестал, като това достига до такава степен, че слагат името й в "клуба" на едни от най-влиятелните рок музиканти. Да, втората групичка сякаш е по-адекватна, но пак ми се чини прекалено.

Факт е, че Уайнхаус проби път за един нов тип поп музика, който набира все повече популярност и радва много хора. Само че това не й дава място в т.нар. "Клуб 27". Не за друго, а защото в този "клуб"* могат да бъдат включени имената на десетки музиканти, кои по-популярни, кои не толкова.

Само че не е това идеята му. В него е имало 4-ма души, които са променили рок музиката по някакъв начин и са оставили адски дълбока бразда в музиката като цяло. 20 години по-късно е добавен един пети човек, който прави същото.

Моето скромно мнение е, че Уайнхаус няма място в тази група. На първо място (всъщност), защото очевидно не прави рок музика. На второ място, защото нейната музика е много далеч от това да достигне влиянието на който и да било от петимата в "Клуб 27".

И на въпроса дали има значение - да, има. Всеки човек върши разни неща през живота си, които карат околните да му отдадат някакво признание. Ейми Уайнхаус също заслужава да получи признание, но това, че е починала млада не значи, че трябва да получи незаслужено признание.

За незапознатите "Клуб 27" е  името на група изключително влиятелни и популярни музиканти, които умират на 27 години. По-конкретно това са Браян Джоунс (китарист и един от основателите на Rolling Stones), Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън (вокал на The Doors). По-късно през 1994 в клуба влиза и Кърт Кобейн, който също умира на 27 години.

* - думичката клуб в случая и на мен ми седи адски тъпо.

За финал искам само да агитирам да се грижите за близките и приятелите си. За съжаление не само звездите имат зависимости към разни консистенции, независимо дали става дума за дрога или алкохол. Не оставяйте приятелите си да умират, защото им е трудно и нямат подкрепа. Ако има някой, който може да помогне на един зависим, то това са приятелите му.

Анатомия на едно "рутинно" убийство

Няколко дни след убийството на Яна, полицията мълчи и дори не е взела показания от приятелите на момичето, които са били с нея часове преди това. И които настояват да ги дадат

Ако се направи класация за най-много шумни полицейски акции, България със сигурност ще бъде сред лидерите в световен мащаб. Статистиките показват, че МВР е най-скъпата държавна институция, а България е сред страните с най-много полицаи на глава от населението.

Тези прости данни предполагат, че България би трябвало да бъде едно спокойно място, където нивото на престъпност е пренебрежително, а доверието в българската полиция е стабилно.

За съжаление реалността е коренно различна, а България е далеч от розовата картинка на официалните статистики. Поредно доказателство за това получихме в нощта на петък срещу събота. Тогава по особено жесток начин е била убита Яна Кръстева, 28-годишно момиче от София. И всичко около това убийство показва колко порочна е системата в България.

За престъплението се е разбрало в неделя, когато случайни минувачи са открили трупа. До момента от пресцентъра на МВР не е съобщено нищо по случая за разлика от безбройните толкова шумни, но и също толкова безрезултатни акции. В същото време от група във Facebook стана ясно, че полицията все още дори не е взела показания от познатите на Яна, които са били с нея часове преди убийството. И които настояват да дадат показания. Те твърдят, че момичето е убито от агресивни младежи, които често се подвизават в парка. Полицията би трябвало много добре да знае кои са тези хора и да стигне до тях за часове, но не го прави вече няколко дни. Може би е рано да съдим за действията на МВР в този конкретен случай, но досегашният опит показва, че най-вероятно нищо няма да се случи и това ще е поредното неразкрито престъпление. Или пък ще бъде изнамерен някой, който е повече удобен, отколкото виновен. В парка "заподозрени" има всякакви.

За сметка на спящото МВР обаче някои медии се разбушуваха. Редица информационни сайтове и вестници разпространиха един отвратителен образ на Яна - скитница, пияница и отрепка. Ако съдим по реакцията на приятелите й, едва ли написаното е истина. За сметка на това е грозно, унизително и изключително неморално.

Но пък какво по-удобно за неработещата полиция от това обществото да си мисли, че жертвата е точно каквато я описаха тези драскачи. Така случката бива изцяло омаловажена, а след няколко дни ще бъде вероятно и забравена. Точно като задържаните октоподи, нагли, медузи и регистратори. Точно като всички неадекватни изказвания и действия на политиците.

Между другото два дни след престъплението полицията продължаваше да мълчи. Да мълчи и да охранява най-важния от въпросните политици. Както показа проверката на колегата Росен Босев от в. "Капитал", на метри от местопрестъплението той риташе футбол...

Коментар от в. Пари

Гниеща журналистика

Изгнило, вонящо, долнопробно, грозно и отвращаващо. Това е положението на българската журналистика, на българския народ и на цялата българска система. Мразя да пиша за подобни неща, мразя да говоря за тях, но още повече мразя мълчанието на много мои колеги, както и на по-голямата част от заспалия ни народ.

Поводът е меко казано ужасен. В нощта на петък срещу събота загубихме Яна Кръстева по един особено жесток начин. Редица долнопробни и пошли информационни сайтове разпространиха един отвратителен образ на Яна - скитница, пияница и отрепка. Въпреки че съм я виждал едва няколко пъти, знам че Яна беше най-нормално, интелигентно и весело същество. Вероятно в петък наистина се е напила, но в петък и аз се напих. В същия този парк, на 500 м. от стадиона.

Знам, че няма да си върнем Яна, но аз искам възмездие. Искам убийците да бъдат намерени и наказани с цялата писмена строгост на закона. Искам всички лайняни журналисти, които сякаш заплюха паметта на Яна, да бъдат санкционирани и да получат наказание. Искам и да се извинят, но не така както след злословията, които писаха по адрес на Борислав Борисов по-рано тази година. Този път искам да има истински резултати.

А към всички колеги журналисти и репортери имам само една молба - не човъркайте в раните на хората. Помнете, че отбелязвате новините, които се случват с тези хора и не бъдете жестоки. Не бъдете като нещастниците от БЛИЦ, още по-малко като нещастниците от в. Монитор. Ако работите за големи медии - говорете за проблемите, не бъдете поръчкови гъзолизци. Не пренебрегвайте нормалните хора, така както правите години наред. Бъдете истинска четвърта власт, а не подлоги и Оруелови свине.

Във връзка със случая се появи Facebook група. Присъединете се.

Яна Бюрер Тавание - От Тема до TED

Снимка: Васил Танев, От Sofia Live

Журналист в сп. Тема, редактор в Капитал, главен в Light, а сега човекът, който комуникира от името на Българския Хелзински Комитет. С три думи - Яна Бюрер Тавание. Ако питате Sofia Live, ще видите, че последно ги е разтърсила с разследването си "Бунища за забравени хора", за което е взела стипендия от фондациите Робърт Бош, ЕРСТЕ и Балканска мрежа за разследващи репортажи. Копи-пастата е налична.

Забравените хора на България беше темата, която Яна засегна на TEDxBG през януари 2011. Тя разказа ужасяващи истории от домове за възрастни и деца с увреждания, даде пример как може проблемите да бъдат решени и прикани към промяна в начина, по който помагаме на тези хора. Тавание призова да не помагаме с най-лесното - пари, храна, дрехи, а да налагаме обществен натиск, за да бъдат закрити тези домове, а децата да бъдат преместени на места, където ще получат индивидуалните грижи, от които се нуждаят.

Съвсем наскоро Яна бе избрана за TED Fellow - чест, която се пада на едва 20 души от цял свят. Иначе това е програма, която помага на иноваторите, които променят света, да станат част от обещството на големия TED. Целта на тази помощ е да се повиши въздействието от проектите и дейностите на избраните хора, които пък изразяват широкия спектър от теми на TED - технологии, забавление, дизайн, наука, хуманитарни науки, изкуство и други. По този повод реших да попитам Яна няколко кратки и глупави въпроса, които разкриват още от ентусиазма, с който тя действа - enjoy.

Какво те мотивира да участваш в TEDxBG?

Възможността да говоря за тема, която е изключително важна за мен - правата на децата и възрастните в институциите - пред такава аудитория.

Хората отиват на TEDx с отворен ум, желание да научат нови неща и желание да се включат, да предизвикат промяна. Това е форум без аналог.

Защо избра да говориш точно по тази тема на TEDxBG?

Защото е толкова важна. В институциите за деца и възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства (в България, а и на Балканите) се случват престъпления, които трябва да бъдат наказани, и спрени. Потъпкват се човешки права, хората са жертви на нехуманно и унизително отнасяне. И в същото време не могат да се защитят.

Институциите, тези складове за хора на края на света, трябва да бъдат затворени, и вместо тях да бъдат развити алтернативни услуги в общността - където тези деца и възрастни да получават индивидуализираната грижа, от която имат нужда. Обществото трябва да настоява за това. Това са най-уязвимите хора. Те имат нужда от нашата помощ. 

Как разбра, че си избрана за TED Fellow и какво ти носи това?

Докато бях поканена за лектор от организаторите на TEDxBG, за TED Fellow вече кандидатствах. Всеки може да кандидатства - в момента е отворен конкурсът за следващата година (линк). Процесът по подбор е сериозен, минават се две интервюта. Когато финално ми писаха, че съм одобрена - беше едно от най-вълнуващите неща, които са ми се случвали. Факт.

Какво ми носи - най-вече срещи с изключителни хора. Възможността да отида на TED Global.

Възможността да представя пред по-тясна аудитория моята тема. Такива неща.

Другата седмица е TED Global, където би трябвало да присъстваш. Какви са очакванията ти за това събитие?Да чуя адски интересни неща, да срещна невероятни хора, да се вдъхновя страхотно, да генерирам хиляда идеи, да намеря подкрепа за каузите си. 

TED Talks - пет години споделяне на идеи, които си заслужават

TED Talks е мястото, където можете да гледате TED беседи от цял свят напълно безплатно и с превод на 81 езика, включително и български.

Снимка TEDxBG

Миналата седмица TED Talks навърши пет години, като за това време в портала са качени почти 1000 беседи. За да отбележат рождения ден, от екипа на TED пуснаха в TED Talks първата беседа на език, различен от английски. Честта се падна на Емилиано Салинас, който говори за престъпността в Мексико и призовава обикновените граждани да се изправят срещу тормоза и корупцията.

TED? За матраци ли си говорим?

Пазарът на матраци в България сигурно е основна тема на някои конференции. Много по-разнообразни тeми обаче се обсъждат по време на конференциите TED, които нямат нищо общо със спалните. Всъщност TED е органи-зация с идеална цел, която организира конференции, на които хора, експерти в различни области, споделят проблеми и идеи за решението им чрез 18-минутни презентации. Първата TED конференция се провежда през 1984 г., а от 1990 г. насам събитието става ежегодно. Слоганът на TED е "Идеи, които си заслужават да бъдат разпространени", а основните теми са скрити в абревиатурата TED - техно-логия, забавление и дизайн (Technology, Entertainment, Design).

И какво интересно на TED?

Впоследствие спектърът от теми, за които се говори на TED, става все по-широк, като за това свидетелстват лекторите, взимали участие на конференцията. Сред тях виждаме имената на личности като Дейвид Камерън, Бил Клинтън, Ал Гор, Гордън Браун, Бил Гейтс, създателите на "Гугъл" Лари Пейдж и Сергей Брин. Това са само част от хората, които са водили TED беседи

в 26-годишната история на събитието.

Най-доброто от TED Talks

Кен Робинсън

В една от най-популярните беседи в Ted Talks Кен Робинсън говори за училищата, които убиват творчеството, и дава предложения за разчупване на образованието.

Той твърди, че интелигентността не е точна наука и трябва да бъде стимулирана - нещо, което образователната система в момента не прави. Според него трябва да дадем свобода на децата

да правят това, което им е интересно и обичат.

За пример дава Джилиан Лин, за която учителите мислели, че е болна от синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, но се оказало, че тя просто е родена танцьорка.

Робинсън защитава тезата, че образователната система трябва да подхранва и да подкрепя творчеството, вместо да го потиска.

Дейвид Камерън

Изцяло в духа на TED през февруари 2010 Дейвид Камерън говори за следващата ера на управлението. Според него новите технологии дават власт на народа, което създава по-добро общество. Той разделя историята на три епохи - предбюрократична, бюрократична и постбюрократична.

В първата властта е била на местно ниво, защото не е имало достъп до информация, нито свобода на пътуване из цялата страна.

По време на втората епоха има възможност за пътуване и комуникация, което прави властта централизирана.

Следващата голяма епоха е информационната революция, която позволява на хората да

се информират за прозрачността, избора и отговорностите си много по-лесно.

Четири месеца след тази презентация Камерън става министър-председател на Великобритания.

TED в България

Стив Кайл - първата беседа от TEDxBG, качена в ted.com

Снимка: TEDxBG

През последните две години станахме свидетели на четири TEDx събития в България.

TEDxBG има вече две издания в историята си, като на страницата на събитието можете да гледате видео на всички беседи от първия TEDxBG, както и на повечето от второто издание. Сред представящите идеи на тези събития са Симеон Дянков, Маги Малеева, Мая Новоселска и Яна Бюрер Тавание.

TEDxYouth@Sofia се проведе през ноември 2010 в СУ "Климент Охридски". TEDxYouth са независими събития, които са насочени към младите хора и техните идеи. на 13 юли ще се проведе TEDxYouth@Sofia Goes Global, където ще се излъчва на живо TED Global пряко от Единбург.

TEDxNBU се проведе в НБУ през март, а билетите, подобно на TEDxYouth@Sofia, се раздадоха след жребий между заявилите желание да присъстват. Сред лекторите бяха Събина Панайотова,

Мариана Мелнишка и Марио Пешев, както и още други.

Статията е публикувана във в. Пари на 5 Юли 2011.