Благодаря, Z-Rock

Някакъв есенен ден на 2006 г. е, а моята 15 годишна особа зяпа телевизия на вилата на леля си и вуйчо си. Там се появява реклама с участието на някаква яка мацка, която (рекламата) твърди, че има ново радио, което трябва да е Рок Радиото на България. Денят ще да е бил събота, а датата примерно 21-ви октомври.

После се прибрах в София и тъкмо бях изнудил моята мила мама да ме пусне на "нощна". Тогава нямахме интернет вкъщи, а и компютърът ми морално остаряваше, пък още си бях геймър. Та като мама ме пусна на нощна реших да видя що е то Рок Радиото на България. И се оказа Z-Rock, което си имаше и форум.

Форума казва, че тази нощна е била в нощта на 22-и срещу 23-и октомври 2006 г., откогато фигурира регистрацията ми там. Сега по радиото слушам за 5 невероятни години, в които има Z-Rock и си мисля, че те са невероятни основно заради Z-Rock.

Едва няколко месеца по-късно се състоя първата форумна среща на Z-Rock, на която мама не беше много навита да ме пусне, но все пак ми се довери. Благодаря, мамо. Там се срещнах с някакви всякакви хора, като повечето от тях вече не са, нито във форума, нито в компанията. Но това беше началото на нещо интересно.

Всъщност историята не е интересна, защото тя е много дълга, а и случките не са нещо уникално. Но пък са нещо много специално за мен, а предполагам и за другите участници. Важен е крайният резултат, на който се радваме в момента.

Пет години по-късно вече не сме компанията от форума, а просто компанията или приятелите. И то не само задочно и онлайн, а реално и живо. Когато някой закъса винаги има много, много рамена, на които да се подкрепи и да го избутат нагоре, доколкото могат. Когато някой се радва има още поне 30 човека, които да се радват с него.

За мен това е безценно и нито една кофти схема на парчетата няма да променят това. Единственото, което искам да пожелая на всички ни е да има повече подобни каузи и случки, които да обединяват разни хора, така че да се подкрепят и обичат, защото е важно, а и готино.

Честит рожден ден, Z-ROCK!

"Оня пилешки фенер..."

Днес изпратихме един много важен и ценен човек, който си отиде безкрайно ненадейно и остави една огромна празнина в хората, които псуваше от време на време и хранеше с лимонови резенчета и други лакомства. Соня, 100, hundred, Кака... Все за нея става дума и то все хубава.

Ако сте прочели онази част от блога, в която обяснявам за себе си, знаете, че последните пет години пиша в най-якият форум в България - този на радио Z-Rock. Соня беше живецът на този форум, както и един от най-големите фенове на радиото, които никога не го оставиха. С този пост искам да споделя част от ярките писания ("Елегии за Буги" по-точно), с които ще я запомним, затова от тук започват цитатите. Почивай в мир, Соня и наистина подготвяй небесата, че като дойдем ни чака голям купон.

hundred написа:

Буги, не се смей на Гергана Ботева, защото ти още не си видял народните стенания за себе си! Как мислиш, че ще устискаме месец и половина без теб? Да, Ники Тодоров е върхът, но той запълва друга ниша на многопластовите ни души. Ти цепиш, той ще пори мрака - ще му се кефим, но ще си мрънкаме за теб, тъй както ако теб те пуснат десантчик в Джунглата, ще охкаме по него.

Откривам тази тема благоговейно, като съкровищница - да си изливаме негата за свидния ти глас и светлата надежда, че Мистър Зи ще се завърне скоро в Буги Тайм. 

Желая ти успешна мисия и да не ни забравяш! \m/\m/

Ето ти първия вопъл:

Вършей из родната страна,

аз няма да те спирам,

ще плача, люто ще кълна,

от ревност ще примирам.  

Със тоя чуден шевролетси сладостна примамка,дано не паднеш ти, превзет от друга върла самка...  

  

Полезно и евтно с Prestigio MultiPad 7070c

Пазарите говорят - iPad е най-продаваният таблет в света, като държи над две трети от него. Един основен минус на епълския таблет, поне за мен, е цената - изключително висока. За това на пазара идват такива играчи като Prestigio MultiPad 7070c, който няма хиляди екстри а-ла iPad, но въпреки това върши всичко важно, и то само срещу 399 лв.

Живецът

Prestigio MultiPad 7070c се задвижва с Android 2.2 Froyo, черпи мощ от ARM Cortex A8 процесор на 1 GHz и 256 MB RAM, а за съхранение на всякакви неща предлага 8 GB вградена памет. Всичко това се визуализира на 7-инчов капацитивен дисплей с резолюция 800x480 пиксела. Свързаността се ограничава с Wi-Fi и Bluetooth, като липсват GPS и 3G, което е по-скоро за добро. За сметка на това има благинки като HDMI порт, G sensor и слот за microSD карта, които са доста полезни, особено слотът за карта.

Функциите

Както с всяко Android-ско устройство, така и при MultiPad функцианолстта зависи на почти 100% от това какви приложения ще си свалите. И тъй като не всички са манияци Prestigio са улеснили началото и таблетът идва с предварително инсталирани 20-ина приложения. Сред тях има видеоплейър, който се справя със стандартните видеоформати, включително и с български субтитри. Освен това има Twitter клиент, алтернатива на Google Maps, както и една много сполучлива и удобна програма за четене на електронни книги във всички обичайни формати. Основната странност на 7070c е фактът, че табелтът не идва с официалните приложения на Google и дори Google Market не е наличен, а на негово място е AppsLib на Archos, която дава достъп до много приложения, но все пак не е Google Market. Въпреки това нямаше приложение, което да ми потрябва и да не може да се намери. 

Най-смущаващо якото нещо, което не очаквах от MultiPad 7070c, всъщност са доста приличните колонки на предния панел на устройството. Те, в комбинация със стойката на задната част на устройството, която не прави впечатление когато се прибере, помагат да споделите гледането на филм например. Само да вметна - да пуснете на хлапета филм на таблет е далеч по-забавно и отвличащо вниманието им, отколкото на телевизора - това е опитано и доказано. 

Белите кахъри 

Prestigio MultiPad 7070c не страда от пропуски. Както споменах няма GPS и 3G, но за мен това дори е плюс, защото така съм повече офлайн, а и WiFi връзката е супер и браузването е удоволствие. Другият основен минус, особено за глезльо като мен, е дизайнът - пластмасово тяло, някаква странна мешаница от черно и сребристо и определено грозен гръб на устройството... Просто е сравнително кофти. Не на последно място е и сравнително малкият ъгъл на виждане на екрана, който създава неудобства в някои ситуации. И въпреки това, за мен тези минуси са бели кахъри, тъй като това е устройство със смущаващо ниска цена, което работи без никакви софтуерни и хардуерни проблеми. 

Кратко заключение 

В крайна сметка Prestigio MultiPad 7070c не е iPad, но за щастие не се и опитва. С достъпната си цена и широкият набор функции този мъник върши неочаквано много работа, което всъщност е и целта. Реално на него преспокойно може да се чете, гледа, слуша, написва и записва съдържание, така както на всяко подобно устройство. Всъщност най-удобното е, че всичко това влиза без проблем в задния джоб на нормални мъжки дънки, заради размера на устройството.

Характеристики:

Размери: 201 x 114 x 10 mm  

Тегло: 300g   

Размер на екрана: 7” | 17.8cm   

Разделителна способност: 800 x 480 pixels   

Екран: TFT LCD Capacitive multi touch screen 

CPU: ARM Cortex A8 1 GHz

RAM: 256MB

Камера: VGA лицева

Памет: 8GB, слот за microSD карта

Живот на батерията: До 36 часа аудио, до 7 часа видео и до 10 часа уеб video ≤7h, web ≤10h

OS: Android 2.2 Froyo

WiFi, Bluetooth 2.1, USB 2.0, HDMI, 3.5mm аудиожак, вграден микрофон и колонки

Цена: 399 лв.

Етнически какво?!?

Gogol Bordello*

В последните няколко дни основната тема, която успя да измести дори Шенгенския провал на правителството, е с. Катуница - мястото, което обитава един престъпник, който всички до скоро знаехме само като цар Киро, а сега се опитваме да запомним, че е Кирил Рашков. Ако сте били на Марс, в чужбина или в информационно затъмнение, ще припомня, че през уикенда хора, които са свързани с Рашков прегазиха младеж, което доведе до палежи на къщите на въпросния и протести в цялата страна. Лошото в случая е, че това са протести, ама не съвсем.

Откакто мисля като малко по-голям човек съм на мнение, че българският народ е в летаргия и трябва да излезе на улицата да протестира. И ако спрем до тук с разсъжденията, то тези събития са прекрасни - народът е на улицата. Вярно, че не са точно всички, но е масово и навсякъде в България. Само че в тези протести има няколко елементарни неща, които ме карат (отново) да се хващам за главата от безмозъчието на тълпите, както и на организиращите тълпите.

Първото и най-фрапиращо безумие, което забелязах вчера, когато отидох на протеста в София, беше, че хората не са събрани от обща идея, която искат да формулират пред някой, който може да промени нещо. Така например едно 15-ина годишно момче обясни на приятелите си, че всички цигани крадат от 20 години и никой нищо не прави, но е крайно време да ги спрат. По-късно една около 40-годишна жена ми обясни, че "като няма цигани - няма проблем". Някакъв друг младеж, който беше с качулка и не му се виждаше лицето, обясняваше на спътниците си, че "тъпите куки трябва да спрат да бият само българите и да бият цигани". Цялото действие се развиваше около НДК.

Тук някъде тотално се отказах от идеята да протестирам, затова и се отцепих от тълпата. Според мен проблем с циганите има, при това наистина голям. Това е една голяма група хора, които се слагат под общ знаменател, тъй като голяма част от тази група е в едно и също положение - неграмотни, изключително бедни, многодетни и безучастни спрямо обществото. Факт, който дори БХК не може да оспори е, че наистина голяма част от ромското население у нас живее по начин, който не е ОК. Според мен за това са виновни властите, които са позволили това да се случи и трябва да протестираме срещу неадекватно управление.

Вторият безкрайно фрапиращ фактор е, че всички говорят за циганинът Кирил Рашков. Че е циганин - циганин е, дори сам си го е казвал, ако не се лъжа. Но в случая е много по-забавен фактът, че Рашков е доста мастит престъпник, като подробности за това има дори в Уикипедиа. Тук някъде, поне аз си мисля, че хората от Катуница едва ли имат против циганите като цяло, а по-скоро имат против престъпника, който вероятно се държи сякаш наистина е цар, поне в селото, в което живее. За мен в случая няма конфликт с етнос, а конфликт с определен престъпник, който тормози село. Например.

Най-незначителната причина, която всъщност ми мина първа през главата, беше фактът, че тези протести всъщност са нерегламентирани. Един вид протестиращите искат законност, докато нарушават закона. Освен това нарушават закони, които очевидно не познават, тъй като повечето протестиращи се чудеха защо полицаите им казват да се разотидат. За да не съм голословен искам да напомня части от Закона за събранията, митингите и манифестациите:

Чл. 6. (1) В събрания, митинги и манифестации не могат да участвуват граждани, които: 

1. носят оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използуват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети; 

2. са в очевидно пияно състояние; 

3. са маскирани с цел да се затрудни тяхното разпознаване.(2) Всеки организатор или участник отговаря за вредите, които по негова вина са причинени при провеждането на събранието, митинга или манифестацията. 

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга. 

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Организаторите на манифестация уведомяват писмено кмета на общината за целта, времето и пътя на движението на манифестацията най-малко 72 часа преди провеждането й, а в неотложни случаи - най-малко два дни. 

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Кметът на общината, прекратява събранието, митинга или манифестацията, когато не са организирани или не се провеждат при условията и по реда, установени с този закон. 

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) При прекратяване на събранието, митинга или манифестацията участниците са длъжни да се разотидат.

За съжаление това е поредният протест, който има защо да се случва, но хората не влагат правилната емоция, нито искат правилните неща от властта. В случая дори е по-лошо, защото те не искат нищо от властта, а искат от един етнос да напусне страната, като за целта палят, трошат и създават безредици. Не казвам, че протестите трябва да са задължително мирни, но нека пробваме по добрия начин, пък след това да трошим. И се надявам народът да започне наистина да бъде заедно, а да не е временно явление.

_______________________

*Сложих снимка на Gogol Bordello, защото това е първото нещо, за което се сещам като чуя циганин. Пичовете свирят цигански пънк (gypsy punk), който според мен е най-енергичната и забавна музика на света.

"Друго кино" в четвъртък

То не е точно в четвъртък всъщност, но традицията повелява, въпреки че блогът сякаш е получил някакъв инсулт в последния месец. Споко, тука съм, само имам много да разказвам и нямам време. Но това е друга тема, сега си говорим за кино.

Не какво да е кино, а друго кино. Т.е. не просто друго кино, а "Друго кино". Наречете го кино фестивал или както си решите, но важното е, че този уикенд в София ще видим нещо ново. На 24 и 25 септември в кино "Одеон" ще ни бъдат показани някои български документални филми, само че не в стилистиката на Discovery Channel. Сред тях са два филма, които очаквам с интерес от доста време.

Единият се казва "Малък-голям" филм и се опитва да разкаже за родната музика и по-конкретно твърдата музика - хеви метъл, турбо фолк... Повече може да усетите от трейлъра на филма, който е качен в YouTube. Също там са и видеоклиповете на бандите Melekh, Past Redemption и Sisters of Radomir, които са част от филма.

Другият филм е "Опасни игри", в който ще видим историята на Христина Тушева. Не си чувал за нея, нали? Е, аз ще ти разкажа малко, пък като видиш филма ще знаеш много. Христина е едно дебеличко тийнче, което има доста повече воля и желание за промяна от очакваното и се превръща в жена, която краси страниците на доста списания, сред които и Playboy, добра боксьорка и нещо като секс икона.

Освен тези два филма, които са най-интересното за мен, този уикенд в Одеон ще се покажат още няколко пълнометражни, както и подборка от късометражни филми, които не са показвани на голям екран или са показвани пред доста малък кръг хора. Повече информация има във фейса.

ПП:
Искам да вметна, че и в двата филма, за които говоря е замесен Темелко Темелков, който по някакво стечение на обстоятелствата ми е баща. Това е и причината да не искам да пиша "ревюта" за тези филми и да искам някой доброволец-блогър да ме отмени по тази задача. Знаете къде да ме търсите.

Министерство на Всевъзможния Резил

Снимка: lulin.info

Напоследък МВР е много в устите на хората и по страниците на вестниците, включително и в моето полезрение. И на фона на цялата гадост и корупция около това министерство съм много щастлив, че тази седмица МВР по-скоро ме забавлява, въпреки че и ме вбесява.

В понеделник "24 часа" съобщи новината на седмицата в личния ми списък с безумия (добре де, бебето Оргазъм бие, но с малко), като обяви, че КАТ-София призовава пешеходците да вдигат ръка докато пресичат на пешеходни пътеки зебра, за да бъдат забелязвани от шофьорите и да заявяват недвусмислено желанието си да пресекат, защото видиш ли, явно много пешеходци ползват пешеходните пътеки за почивка между тротоарите.

Естествено Капитал не останаха да си се хихикат самостоятелно и затова решиха да направят операция "Ръкомахане", като се опитат да пресекат пешеходната пътека на паметника Левски в центъра на София и дори снимаха опитите си. Ако питате мен, човекът, който са снимали не е достатъчно ентусиазиран и не ръкомаха добре. Трябва да бъде обучен на движние тип хеликоптер, като внимава да не литне от вълнение.

Всъщност въпросът не е в безумните изказвания, а в практиката. За начало искам да припомня нещо, което всеки шофьор е длъжен да знае:

 Чл. 119 от ЗДП

1. При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
2. При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.
3. Пешеходната пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.

Истниският проблем е, че на институцията, която трябва да следи за спазването на прословутия Закон за движение по пътищата, й се налага да прибягва до подобни мерки. Това не говори просто за безсилие на институцията, нито за смущаваща некомпетентност. На мен това ми говори за неограничена наглост. Говори ми, че тези хора ни мислят за абсолютни балъци, които ще вървят по улиците ръкомахайки, като първите кретени.

В тези три точки недвусмислено се казва, че шофьорите са длъжни да правят път на пешеходците, които са на пешеходна пътека. Без сигнализация от страна на пешеходците, включително и без размахване на крайници, така както се случва в цяла Европа. Работата на КАТ е да следи за спазването на тези три точки, както и на всички други от ЗДП. Само че КАТ спи и досега не съм чул да има глобен шофьор, за това, че не спира на пешеходна пътека.

В крайна сметка явно няма какво друго да очакваме от служителите на една институция, която има за основна цел да събира дарения и да смуче от държавния бюджет. За мен тази институция безумно прилича на един паразит, който причинява безброй вреди. За съжаление в момента не разполагаме с антибиотик, който да отстрани паразита, затова и ще си останем с ръкомахането.

Ша откача

Снимка: Грозно е, значи е мое творение

Мдам, сериозно. Веднага почти, ама ще изчакам поне да свърши работния ден, 'щото някак си не е възпитано да изкрейзваш около колеги. Ще откачам, 'щото навън е август, пък тука вътре не е.

Не че е някакъв времеви балон нашата редакция, просто е някакво работно, пък главата ми не е тук, тя е навън в август.

Една част е на стопаджийската среща, която е сега на Карадере. Няма да ходя, ама искам, ма няма. Нищо де, все пак е яко и ще има някакви хиляда европейци от всичките много европейски страни, като всичките си ползват само палците за пътуване. 100% е много яко.

Главата ми е и в Унгария, нищо че интересното там е чак след няколко дни. За мен конкретно е във вторник, когато около 7 сутринта ще се пренеса от леглото в нечия кола и ще отпраша за Будапеща. Поводът е фестивалът SZIGET, който упорито хората наричат Зигет, ама той се зове Сигет и е много, много, много як. Тази година там ще има някакви абсолютни "гадости" като White Lies, Kasabian, Interpol, The National, 30 STM, Leningrad и още една огромна купчина мега якости. И аз там... 

Главата ми е и в Дания. Там музика сигурно има постоянно, не знам. Само знам, че там има едно същество, което на 27-ми ще стане на 23 и трябва да го отбележи подобаващо. Не че ще й помогна много точно за отбелязването, просто трябва да сме заедно. 'Щото т'ва братско-сестринската либOFF е голяма работа.

Главата ми е и в Италия, по-конкретно Болоня. Там пък ме чака някакво мега приключение, което чак се чудя дали ще преживея. Ще отлитам директно от данията към италията, за да гледам още гадна музика - Arctic Monkeys, Kasabian, White Lies, The Wombats, The Vaccines... Пълна идилия. Освен това, ща не ща, тогава трябва най-накрая да се възползвам от прословутия CouchSurfing, който от толкова години гледам леко уплашено, а едва оня ден срещнах пътешественици чрез него. Дано чувството и отвън да е такова.

Мдам, тотална шизофрения ме е ударила, пък от това страда всичко блогърско и работно около мен. И докато обикалям света да си събирам главата се надявам да не остана забравен, защото после що яки истории ще има...

Ще цитирам въпросното женско от сестрински вид, което ще одъртява в Дания - "А бе, гъз път да види."