ЧРД, temelkoff, в какъв цвят се забавляваш?

Въпреки че Събина смята отбелязването на рождения ден на блогове за странно, тази година Tuborg ме подтикнаха да направя този грях. Причината е, че ми връчиха 5 пакета с бири, които нямам какво точно да направя, предвид едномесечното ми въздържание от сладко и алкохол. Затова и реших да почерпя за рождения ден на блога, който съвсем без шега става на 7 години на 29 май.

Тук идва глупава маркетингова препратка
В момента Tuborg имат една кампания/игра, в която питат в какъв цвят се забавляваш. Покрай нея бутилките на бирата вървят с 5 вида капачки, под които има кодове. Тях можете да регистрирате в сайта на Tuborg и да спечелите хиляди бири, кърпи, очила, тениски и слушалки и стотици музикални джаджи и белите за фестивали. Но преди това ви трябват бири, затова...

Тук пише как да спечелите бира
Почерпката е ясна, но партито не е само пиянство. Затова моето предизвикателство към вас е да ми изпратите снимка, текст, туит, статус, коментар или (за предпочитане) видео, в което да правите едно от петте неща, написани върху капачките на Tuborg. Това са play, sing, dance, share, feel. Тълкувайте ги както си искате и оставете творчеството си като коментар тук или във Facebook страницата на блога.

Партито продължава до деня на детето (1 юни 2015 г.) в 12 ч. Двама от победителите ще си избера лично, другите трима ще изтегля на случаен принцип. Та, наздраве.

Това е #СреднияБългарин - пълен с устрем

Миналата седмица Събина ме включи в едно от смислените блог предизвикателства, което се върти около TEDxMladostWomen. Преди да хейтнете името на събитието се информирайте за него, защото се прави с много хъс. Именно за този хъс е предизвикателството. Група блогъри трябва да разкажат за хора, които превръщат силния момент в силен устрем и мачкат.

При мен това се оказа трудно, защото осъзнавам, че имам прекалено много такива хора в близкото и не чак толкова близкото си обкръжение. Затова реших, че ще ви разкажа три истории на четирима човека, може би първите, за които се сетих. Накратко. Защото бързате и сте цъкнали линка във Facebook несъзнателно.

От колцентър до премиера на книга

За Наката съм писал и преди в същата рубрика, която ще се завърне както си трябва, обещавам. Преди две години той отиде в Непал, за да преподава английски на малки будистки монаси, после обикаля Южна Азия и се върна с купчина снимки и истории. Снимките си показва в споменатата изложба, която беше и повода за първото му включване тук.

След една презентация в края на миналата година хора от издателство "Вакон" му предложили да напише книга за преживяното по време на това пътуване, което той взе че направи, възползвайки се от факта, че си счупи крака по доста глупав начин. Затова и в четвъртък ще ходим на книжна премиера. Но това е скучната история, защото е кратка. По-интересното е, че Наката заряза сигурната си работа в колцентър през 2013 г., за да отиде в Непал и да следва мечтите си. Днес той прави това, което иска и има издадена книга. Ей на това викам устрем.

Парти. Машини.

С Алекс и Олег се сблъсках покрай пускането на музика в разни барове, като първото ми впечатление беше, че тези двамата са едни от малкото "диджеи", които сякаш навигират тълпата с подбора си на музика. После се запознах с една дребна дама, която е вечно с много едра усмивка и един не толкова дребен джентълмен, който няма как да не предизвика толкова едра усмивка. После се оказа, че тази енергия, която извира от тях чрез музика, всъщност ги навигира и отвъд пулта.

Само част от нещата, с които единия или двамата се занимават са платформата за събития и продажба на билети Eventyard, един от най-яките барове в София FlipFlop, чисто новата дигитална агенция Everhood, DJ екипът Fruit Sessions и проектът "Квартал на тротоарите". Тези доста разнородни дейности споделят няколко ключови елемента, които идват от Алекс и Олег - позитивизъм, целенасоченост и постоянство. Което накратко наричам устрем.

Сбъдната мечта

За Вели има горе-долу три основни неща - червено, снимано и Полша. Червенокоса, с червени дрехи, червени аксесоари и нажежена до червено отвътре, особено когато става дума за снимане, както на снимки, така и на филми, Вели си имаше една мечта, наречена Полша. Днес тя е там, работи в кино, пише в блог, и май се чуди коя да е следващата луда, невъзможна цел, която да постигне.

Полша беше точно такава луда и невъзможна цел за Вели, когато се запознахме. Тогава тя работеше в БНТ 2, искаше да събере пари, за да замине и да учи полски. Затова започна гадна, но добре платена работа и една година учи, изкарваше пари и мечтаеше. През цялото време я държеше онази магия, която мацките в Младост търсят. Познахте - устрем.

Дизайнери-националисти правят великолепни геофилтри за Snapchat

Една от големите ми мании напоследък е Snapchat. Ако не сте чували за приложението тичайте да си го свалите. Причината е, че то успява да концентрира усилията си в няколко ключови неща, които прави по елементарен начин, който не те затормозява. Това остава усещане за нещо приятно, лесно и позитивно от ползването на Snapchat.

Една много готина функция, с която се сблъсках докато бях в Барселона миналия месец са геофилтрите. Всяко видео или снимка в Snapchat има възможност да му се добавят филтри, като стандартните са три цветови и по един с часа, температурата навън и скоростта на движение. Освен тях обаче има и геофилтри, които изглеждат така и могат да се активират за държава, град, квартал, събитие, вероятно дори и пресечка на два пътя.

Тук идват българските дизайнери-националисти, които призовавам да запретнат креативни ръкави и да направят геофилтри за България и локации тук. Призовавам и корпоративни дизайнери да правят геофилтри за събитията си. Особено ако таргет аудиторията ви е в гимназията, студентските си години или просто се вманиячава по tech stuff.

Ако се питате кому в България е нужно това - не мога да дам крайно конкретен и качествен отговор. Но съм убеден, че след няколко години Snapchat ще е нещо голямо дори тук. Причината е проста - към момента приложението, съществуващо от 3 години, има към 200 млн. потребители по света. Тази цифра му дава да се мери с доста по-старите Instagram (300 млн. потребители), Twitter (280 млн.) и Facebook Messenger (над 500 млн.).

Ако хванах интереса ви и сте готин дизайнер, с готини идеи и добри умения вижте подробности за геофилтрите и изискванията за тях тук. Ако не - поне споделете поста с креативнтие си приятели.

Билетът убиец на време и нерви за две компании и един клиент

Ако има нещо, в което българите постигат моментален консесус помежду си, то това е твърдението, че нещата тук са най-зле на света и виновният е някой друг, най-вероятно политик. И наистина, много неща в България не са както трябва, но голяма част от тях не са по-зле, отколкото на много други места по света. Колкото до причините, все повече се убеждавам, че "те" често нямат особен принос, а проблемът се крие в смесица от групова безотговорност и апатия, като ще дам и един показателен пример.

През декември Ялта обяви клубно участие на Skrillex, за което си купих билет малко преди да се разпродаде. За съжаление малко след това събитието беше отложено, а малко повече след това и напълно отменено, заради което всички 900 билета, купени през системата и партньорите на Eventim, могат да бъдат върнати. Аз си купих билета от Office One Superstore на Раковска, тъй като е близо до редакцията на HiComm и работи в 18:30.

По-рано тази седмица стигнах до това да си върна билета, като първо отидох в офиса на Eventim, който се намира на Графа, с идеята, че вероятно там нещата ще станат по-бързо и лесно. Оказа се, че греша и от Eventim ме пратиха в Office One с уверението, че трябва от тях да си потърся парите. Оттук започва нелепото и забавното.

Когато дадох билета си на служителката в същия Office One очаквах, че ще ми вземе билета, ще го задраска, ще ми даде парите и ще си тръгна. Оказа се, че преди да може да направи това, тя трябва да изпрати имейл на Eventim с данните за билета и да изчака потвърждение, така и не разбрах за какво. Когато чух това я помолих да се обади по телефона, защото знам колко често си гледам имейла и нямах толкова време. Набирането на нито един от телефоните на Eventim не доведе до разговор, затова вече изнервен си тръгнах с идеята да се върна друг път.

При второто ми посещение процедурата трябваше да е същата, като този път просто оставих билета и телефона си на служителката в Office One и когато тя получи потвърждение ще ми се обади, за да отида да си взема парите обратно. При същото посещение я попитах защо е нужно подобно усложнение и тя каза, че "и аз не знам, изискване на нашето ръководство". Това меко казано ме шокира - ръководството на този магазин изисква от служителите си целенасочена загуба на време, с която да изнервя клиентите си. Нещо повече, с това си изискване същото ръководство губи от времето на служители и в друга компания, с която е партньор.

После се замислих, че това е само един от десетките примери за това как в България си усложняваме живота и си губим времето и парите без особено рационална причина. Това се случва в пощата, в магазина, при мобилния оператор, но най-изнервящо много в държавната администрация. И тук идва другата част от проблема - всички групово си траем, търпим и чакаме някой да ни реши проблема, докато обвиняваме "тях". Кои са "те" - никой не знае и не се интересува.

За това "зле" обаче вината е очевидна - някъде в ръководството на Office One Superstore някой е решил, че може да губи времето на клиенти и служители, както на веригата магазини, така и на Eventim. И този някой едва ли е политик, кмет, държавен служител, илюминат или рептил. В случая ще се опитам да разбера кому е нужно да се губи толкова време и нерви и ще се надявам това да доведе до промяна, но се надявам, че подобни неща ще правят повече хора, по-често и по-настоятелно. Иначе ще продължим да си мрънкаме и да се чувстваме ограбени, заради билети-убийци и други подобни катастрофи.

Трите най-важни неща от IAB Forum 2015

В понеделник писах, че ще бъда на IAB Forum 2015, което и се случи. Събитието беше изплънено с интересни, не чак толкова интересни и драматични презентации. По-долу съм извадил трите неща, които смятам за най-важни от форума, тъй като преразказ на цялото събитие е по-скоро ненужен.

Видео рекламата е цар
Един от ключовите елементи на конференцията бяха изкараните данни за интернет реклама в България, като пазарът през 2014 г. се оценява на почти 50 млн. лева, в които за първи път влизат и данни за рекламата във Facebook и Google, предоставени от анализаторската компания IHS. Пазарът през 2014 г. е порастнал с около 18% спрямо 2013 г., като водещият формат е дисплей рекалмата, иначе казано всички банери, клипове и т.н., които виждате онлайн. Тя е с обем 16 млн. лв. и 8% ръст, като я следват рекламата в Google с 13.05 млн. лв. и 26% ръст и Facebook с 9.35 млн. лв. и 33% ръст. Интересни са и данните, че рекламата в YouTube у нас е на стойност 6.65 млн. лв, което ме кара да се питам колко ли е рекламата във Vbox7.

Друга тенденция тук е, че и 2014 не е годината на мобилната реклама, като тя има ръст от 22%, но обемът и е скромните 895 хил. лв. Не такъв е случаят с видерекламата, която се брои като част от дисплей кампаниите. Тя се оценява на над 2 млн. лв., а ръстът тук е смайващите 282%. Имаше и данни за това кой рекламира онлайн, но ако са ви толкова интересни, вероятно вече ги знаете.

Българинът е властелинът на смарт комуникациите в CEE (почти)
Бяха представени и данните от проучването DigiScope CEE, чиято цел е да обрисува поведението на потребителите онлайн. Данните в него са събрани с онлайн въпросник от над 6500 респондента, което успява да изкриви резултатите по доста забавен начин. Според това проучване българите изкарваме средно по 3.6 часа дневно онлайн, като 73% от нас са онлайн ежедневно. Тук идва забавното - за другите страни в CEE (Централна и Източна Европа) този процент е 66. Според проучването 66% от българите притежават смартфон, а 65% използват интернет през мобилно устройство.

Защо казвам, че данните са изкривени? Защото това отразява тенденции за хората, които вече са онлайн и е факт, че активните в интернет българи са по-активни от хората в много други страни. Това обаче не обхваща цялата картинка, в която адски много българи имат смартфони, които използват като слушалка, а много други използват интернет само през WiFi. Причината да се захващам за този факт е, че с подобни данни могат да се зададат неоправдани очаквания у бизнеса - онлайн е истината, с онлайн кампании ще стигнем до всички и подобни. Истината е, че ако целите тип потребители, които са в интернет - целете ги там, ако искате масовост, комбинирайте нещата. Като това беше казано и в една от презентациите - най-висока ефективност се постига с комбинирани кампании в различни канали.

Shazam с над 1 млн. потребители у нас
Данни, които не очаквах да чуем, но ми бяха интересни, дойдоха от Shazam. Джош Партридж, който е мениджър на компанията за Латинска Америка и Канада, обяви, че Shazam има над 1.2 млн. потребители в България. От тях 400 хил. са активни поне веднъж месечно, като ръстът за 2014 г. е двоен. Тази информация е адски полезна, тъй като едно сравнително популярно приложение като Shazam може да покаже една реалистична картинка колко активни потребители на смартфони има у нас. Естествено това не са крайни цифри, но са ориентир - имаме поне милион хора, които знаят как да инсталират приложение и поне половин милион, които дори го ползват след това.

В останалите лекции и панели също имаше интересни попадения, но и откровени глупости. Една презентация за това как да измерваме рекламата си например, наблегна на това, че трябва да го правим и на въпросите, на които трябва да опитаме да отговорим с меренето. За мен това беше глупост, защото на всеки човек, занимаващ се с онлайн бизнес му е ясно, че трябва да мерим, въпросът е как. Имаме нужда от инструменти. Това и ми е основната обратна връзка, както към IAB, така и към всеки друг, който прави конференции - давайте ни инструменти, защото повечето хора, отишли на конференция, вече знаят, че трябва да правят някакви неща, но вероятно не знаят как.

Извън презентациите всичко беше съвсем очаквано приятно и забавно. Видях се с много познати и се запознах с нови муцуни, избистрихме бранша и установихме, че приложението за гримиране на L’Oreal е по-интересно на посетителите от Periscope и Meerkat. Като цяло IAB Forum е интересно събитие, което бих посетил и догодина, особено ако продължават да обогатяват представените данни.
_____
Снимката е от vesti.bg

IAB Forum е утре в Модерен театър

В разгара на сезона на конференциите е време и аз да отида някъде. Сефтето на 2015 ще е IAB Forum, който е утре в Модерен театър. Зад абревиатурата IAB стои Interactive Advertising Bureau, като събитието ще се случи за пета поредна година и ще е под наслов Insight for Digital Leaders.

Събитието ще е разделено на няколко сегмента, като за мен най-интересни са Mobile и Content Marketing - Brands become Publishers. Първият от двата започва с Михаела Борсукова от Flipps - един адски интересен български стартъп, който жъне успехи в световен мащаб. Вторият лектор в панела е Джош Партридж от Shazam, от когото не знам какво да очаквам, но със сигурност ще е интересно. Също толкова интересен е третият лектор Лина Ло от Google Paris, която ще говори за принципите на мобилния дизайн.

В панелът, свързан с издателите и маркетинга, ще чуем представители на водещи медии у нас, като Avtora.com, bTV Медия Груп и Нетинфо, които ще ни разказват за своя опит. Тук проявявам много повече професионален, отколкото чисто гийкски (има ли такава дума?) интерес, тъй като, покрай работата ми в HiComm, се сблъсквам с интересни казуси, които може пък някой да е решил вече. В същия блок ще се говори за измерване на комуникациите в социалните медии и приложението "Здрави" на Sopharma, което ми идва като бонус.

Останалите панели, макар да не са точно моята чаша чай, също звучат сравнително интересно. Ще чуем за проучвания на дигиталния пазар, както и цял панел за онлайн пазаруване. В него всъщност ще говорят и Капитал за техния paywall, което също е интересно - колко е успешен и работи ли въобще у нас.

Билети продължава да има тук, като има намаления за студенти и групи от 5 души. Мисля че събитието си заслужава и ще е полезно.

Ще бъда на форума след като бях поканен от организаторите да блогвам за него, така че очаквайте инфо и от мястото на събитието.

Какво е да си едновременно блогър и журналист

Като всеки нормален човек от време на време изпадам в състояние, в което си спомням разни неща и какво ме е движило преди време. Когато става дума за работата ми, няма как да не стигна до този блог, тъй като той беше съществена част от пътя ми напред. Всъщност той продължава да е съществена част, просто по малко по-различен начин.

За тези неща доста силно ми напомни Жюстин, която ме покани да разкажа на нейни студенти за моя път към журналистиката. После ми прати и няколко въпроса, на които отговорих в нейния блог, отново по темата. Може би най-същественото в тези въпроси е балансът между това да си блогър и журналист и да не се побъркаш, който на мен очевидно не ми се получава безкрайно добре.

В този ред на мисли се зачудих какво наистина е да си блогър и журналист, но не практически, а в главата ми. Въпреки че в последните месеци не би трябвало да се зова блогър, предвид тоталната липса на време, в което да списвам разни неща тук, не съм спрял да се идентифицирам с това. След известно мъдрене се оказа, че причината всъщност не е нито блогът, нито журналистиката.

Истината е, че би трябвало да определя себе си като нещо, което най-добре се вписва в надутата, помпозна и тежка дума "писател". Ако имах право на повече думи, бих се определил като човек, който пише, защото след всички тези години писане, това продължава да е нещо, което не ми омръзва и ме вълнува дълбоко. А това писане стартира именно в този блог.

Като малък имах топките да скоча директно в блогването, въпреки че началните резултати бяха наистина, наистина плачевни. Една трета от живота ми по-късно, смея да твърдя, че поназнайвам нещо за писането и нещата ми стават за четене. Нещото, което не се е променило обаче, е мотивацията ми - искам да кажа нещо, което да влезе в главите на хората, а ако може и да остане, то задачата ми е изпълнена.

Както казах и на Жюстин, писането е една от най-ценните форми на себеизразяване. Затова и се надявам някой ден писането ми да донесе на света, града или любимия ми човек поне малка част от това, което носи на мен. Дали ще се случи през блога, журналистиката или фейсбук статус няма значение, защото мотивацията винаги е там.

Тъй като започнахме с идеята за блога, той си остава важна част от мен, миналото ми и бъдещето. Това си е моят кът, където мога да напиша всяка простотия, дори да нарани егото на някой клиент, естетическото чувство на някой редактор или шизофренията на някой читател. Именно това е и разликата в блогването и журналистването.